При внасяне на свине в една ферма винаги възникват три възможни ситуации:
- Прасетата са от ферма с по-лош здравен статус и могат да заразят животните във фермата приемчик, при което може да се разрази заболяване със съответните икономически загуби.
- Животните са от ферма със същия здравен статус и адаптацията им към новите условия е лесна.
- Животните са от ферма с по-добър здравен статус. Това е желаното и най-често срещано положение. Една от най-важните задачи в този случай е правилното интегриране на ремонтните свине от фермите с висок здравен статус (SPF, Minimal disease) в конвенционалните ферми. От това до голяма степен зависи продължителността на използване на развъдното стадо и ефективността от цялостното производство.
Адаптацията позволява на свинете да се нагодят към системата на хранене и отглеждане в новата ферма, но преди всичко към тези патогенни микроорганизми, ензоотични за фермата приемчик, към които те нямат никакъв имунитет. Преди да се вземе решение за закупуване на млади разплодни свине за ремонт на стадото, трябва да се определи най-подходящата в здравно отношение свинеферма, от която те да се закупят. Адаптацията е контролирана процедура, чрез която животните се нагаждат към новата обкръжаваща среда, и се извършва в два етапа:
- Създаване на протекция чрез ваксинация срещу заболяванията, присъстващи във фермата приемчик, и срещу заболяванията, които представляват риск. Тази част от адаптационната програма трябва да бъде извършена, преди свинете да влязат в контакт с животните в приемащата ферма.
- Осъществяване на контролиран контакт с патогенните причинители във фермата, срещу които новите животни нямат имунитет и срещу които няма никакви ваксини.
За да се разбере какви заболявания са ензоотични във фермата приемчик и оттам как да се адаптират новите животни, трябва да се направят серологични и бактериологични изследвания. Често инфекциите присъстват във фермата, без да предизвикват заболяване - съществува баланс между инфекцията и имунитета, но вкарването на животни с висок здравен статус може да представлява риск. Затова те трябва да се подготвят по програма, базирана на резултатите от лабораторните изследвания и историята на заболяванията. Големи проблеми възникват, когато ремонтни свине и нерези от стадо с висок здравен статус (свободно от ензоотична пневмония, актинобацилна плевропневмония, репродуктивен и респираторен синдром, атрофичен ринит и др.), бъдат поставени направо в свинефермите, в които ги има и са активни тези инфекции. При това положение новозакупените се разболяват, не се разгонват или не забременяват (не се осъщестява имплантацията) и могат да станат перманентно безплодни. Ако новозакупените животни заболеят, това може да доведе до повишаване на инфекциозното налягане, вследствие на което да заболеят и животните от фермата приемчик.
