Доц. д-р Огнян Буюклиев: Българското земеделие е със сбъркана концепция

Качеството на храните бе най-силният акцент в работата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) през годината, каза пред Агенция „Фокус” доц. д-р Огнян Буюклиев от Института по аграрна икономика, който обобщи най-важните събития, станали през 2010-та в земеделския отрасъл.

Въвеждането на БДС за млечните продукти и стандартът за местните храни „Стара планина” категорично може да се оцени като положителна стъпка в работата на аграрното ведомство.

Според Буюклиев друг важен акцент е разширяването на достъпа на българските производители до пазара – пример за това е приемането на Наредбата за директните продажби на земеделски стоки от самите им производители. Това, според експерта, е безспорно постижение. „Жалкото е обаче, че това стана на 20-ата година от прехода”, допълни Буюклиев.

По думите му все още не може да се говори за бум на добавената стойност на земеделието към БВП, тъй като страната ни изнася предимно зърно.

„Да си позволи да изнася зърно малка страна като нашата, това е сбъркана концепция. Страни като нашата трябва да изнасят местни продукти с голяма добавена стойност и тогава на такава база може да се каже, че се увеличава делът на земеделието в БВП. Ние на практика изнасяме зърното, вместо да гледаме с него животни, да го преработваме – там е добавената стойност – при преработката на суровите продукти”, каза Буюклиев. С производството на зърно се реализира концепцията за земеделието ни от 70-80-те години. Като малка по размери, за България е нетипично да изнася зърно – това се прави от големи държави като САЩ, Канада, Русия, Украйна, Франция.

„През последните 20 години това е основният проблем на земеделието ни – че концепцията ни за него е абсолютно сбъркана, която, за съжаление, трудно вече може да се преодолее”, посочи той.

Затова България трябва да се преориентира към производството на продукти с висок дял на добавената стойност, смята Огнян Буюклиев. Това производство обаче е пренебрегнато за сметка на отглеждането на зърно, за сметка на сбърканата аграрна и поземлена реформа.

Проблемите на земеделието, възникнали след `89-та година, остават на дневен ред за разрешаване. Такъв например е прекъснатата връзка между производителите на суровината и преработвателите, смята Буюклиев. Тревожен е и фактът за развитието на животновъдството без развитие на производството на фуражи. У нас има и животновъдни ферми без земя, което е в разрез с европейската практика. Освен това потенциалът на земеделието ни за производство на висококачествени продукти в планинските райони не се използва максимално. Буквално „гигантски проблем” е усвояването на европейските пари по Програмата за развитие на селските райони, по която са заложени 3,2 млрд. евро. „На практика там се затлачиха нещата. Вярно е, че преките субсидии на декар земя вървят – но къде отиват тези пари и каква част от тях са инвестирани в земеделско производство. Голям част от тях – 30 на сто от тях изтичат”, заяви доц. Огнян Буюклиев.