24-02-2004 г. Родина на агератума е Южна Америка (Мексико, Перу). Към този род са известни около 30 вида. Широко приложение в озеленяването намира видът Мексикански. На гръцки агератум означава винаги млад, дългоцъфтящ. По природа това е многогодишно растение, но в практиката се използва като едногодишно. Тревисто, разклоняващо се, изправено растение, което достига на височина от 10 до 60 сантиметра в зависимост от сорта. Листата и стъблата изглеждат като опушени вследствие на множеството власинки по тях. Съцветието е кошничка, образувана от многобройни дребни цветове, а съцветията оформят по-големи, плътни или по-рехави чадъровидни щитчета, които се разполагат над листата на растението, което изглежда изключително красиво. Окраската на цветовете може да е гълъбовосива, люляковосива, бяла, карминенорозова, с различни нюанси между тях.Цъфтежът започва 1,5 до 2,5 месеца след разсаждането и продължава до падането на сланите, към които растението е чувствително.Агератумът е светлолюбиво растение, затова използвайте слънчеви места, тераси и балкони. Растението е и топлолюбиво. Най-добре се развива на хранителни, по-леки и топли почви с неутрална среда. Киселите не са подходящи. При торене с пресен оборски тор се развива буйна вегетативна маса (листа и стъбла) за сметка на цъфтежа. Затова не торете с него, а само с прегорял оборски тор. Растението обича умерена почвена влага, поради което не го засушавайте, но и не прекалявайте с водата. Агератумът се размножава чрез семена, с предварително произвеждане на разсад. Сеитбата се извършва в края на февруари-началото на март. При температура на почвата 20 градуса кълновете се появяват за 7-10 дни. На постоянно място засаждането се извършва в края на април или началото на май, когато е преминала опасността от слани. Може да се размножава и чрез вкореняване на резници, което се практикува по-рядко, и то само при някои сортове. Растението се използва за озеленяване на открито, за засаждане в съдове и саксии на тераси, балкони и прозорци. От него са създадени чудесни сортове.