Пред старта сме на сеитбата на основната за страната култура – пшеницата. От това, как ще осъществим тази кампания до голяма степен зависи каква реколта залагаме за следващата година.
Наред с всички агротехнически мерки, които са важни за пшеницата, трябва да осигурим и посевите с хранителни елементи, за да стартират и презимуват успешно.
Едва ли е нужно да убеждаваме зърнопроизводителите за необходимостта от балансирано торене, тъй като най-добрите от тях са най-добри именно защото не пренебрегват това мероприятие.
Масовата практика обаче показва друго, че торенето при пшениците се състои главно в пролетно едностранчиво подхранване на посевите с азот. Причините за това най-често са различни – не познаване на изискванията на културата, слаба организация по време на сеитбата, липса на финансови средста и др. Резултатите от подобно пренебрегване на хранителните потребности на пшеницата са слаби, недобре развити посеви, склонни към измръзване и лесно податливи на болести, а по-късно и на полягане. Зърната в класовете са по-малко на брой, не добре изхранени и с ниски качествени показатели.
Съвременните сортове пшеница притежават високи продуктивни възможности, но за да могат да ги развият е необходимо високо ниво на агротехника в т.ч. задължително предсеитбено торене, базирано на резултати от почвени анализи.
Първоначалният достъп на основни хранителни вещества при поникването на пшеницата, оказва влияние върху цялостното развитие на културата до крайната фаза на нейното развитие. От тук идва и необходимостта от предсеитбеното торене, съобразено с конкретните показатели от почвените анализи и балансирането на хранителните елементи според потребностите на културата. И докато азотното хранене може да се направи на няколко етапа и под различни форми - почвено или листно, то фосфорното и калиево торене е ефикасно единствено и само чрез приложението му преди или по време на сеитбата през есента, поради спецификата на придвижване на тези елементи в почвата.