Трябва ни модерна стратегия за земеделието

17-02-2004 г. В САЩ кооперациите работят, за да има по-евтини семена, торове, горива, лекарства и най-различни суровини за фермерите, а тяхната крайна продукция да се пласира възможно по-благоприятно. Те работят съвместно с местните и с федералните власти при определяне и разпределяне на квотите за производство на зърно, фураж, месо, мляко и т.н., за балансиране търсенето и предлагането на пазара, за минимални разходи - т.е. за премахване на паразитните структури по веригата от производителя до консуматора на земеделска продукция, пише в. Монтпрес. Благодарение на тяхната дейност, хем американските фермери печелят, хем останалите американци - техните клиенти, консумират една от най-евтините храни в света. Така е в бастиона на капитализма и най-развитата страна в света - САЩ. Там кооперация не е мръсна дума, там планират дейността си за месеци и години напред, а критерий за жизнеността на една икономическа структура е нейната ефективност и перспективност, а не идеологическа обремененост. Тук не е случайна връзката САЩ - кооперации - план. Преди 13 години отхвърлихме тоталитарния режим, но заедно с него и подходи, и стопански техники, които са използвани и в миналото, и които днес успелите народи не товарят с идеологически смисъл, а масово използват. Планирането при капитализма е задължителна практика и макар да се крие зад модерни думи като маркетинг, пазарни проучвания и т.н., същността му се запазва. Големите и стратегически инвеститори трудно стигат до нас не на последно място и поради това, че не съзират националната стратегия, т.е. плановото виждане за развитието на нашата икономика. Те са капиталисти, планират си и инвестициите, и печалбите, и не биха желали вложенията им да отидат на вятъра при промяна в управлението. Това в пълна сила важи и за земеделието ни. За да навлязат в него инвестиции, включително и чуждестранни, на първо място му е необходима стратегия, а на второ - уедряване. Земеделска стратегия е крайно време да бъде изработена - тя би оптимизирала усилията за развитието на този отрасъл и би го тласнала към по-бърз прогрес. Колкото до уедряването - това си е проблем. Защото сега със земеделие се занимават около 800 хил. българи, но стопанствата им са дребни. Едва под 1 на сто от земеделските производители владеят по около 5360 дка, но това в крайна сметка е около 60 на сто от обработваната в момента земя. И това са почти само кооперации. Тук една умна политическа сила би си направила логичното заключение - пътят на капитализма в българското земеделие на този етап минава през кооперациите и би ги подкрепила. Така, освен демонстрация на прагматичен подход, тази политическа сила би спечелила и електорални дивиденти. За жалост днес лобистите на земеделските ни кооперации и въобще на земеделието ни в парламента не се чуват и виждат. И в условията на почти безвластие, на слабо държавно присъствие в земеделието, мутри определят “производствените квоти”, пак те диктуват цените и на производители, и на пазара на дребно, те установяват и ползващи само тях местни монополи. Също за жалост новите кооперации бяха заченати “накриво” - в борба между пълното отрицание и безпринципното налагане и продължават да си носят някои от пороците на социалистическите ТКЗС. Някои от тези пороци отново лъснаха в тазгодишната зърнена кампания, попречиха на кооперациите както да оползотворят отпуснатите им квоти, така и да постигнат прилични цени. Защото е вярно, че не им достигат пари, но им липсват също и специалисти, а доста често и почтени ръководители. Защото системата им на вземане на решения е тромава и защото техниката и стопанският им подход са остарели. Защото законът, който ги регулира, не е модерен и на моменти им пречи. Много тясна се оказва специализацията на някои от тях, а често това им пречи да са гъвкави. Не на последно място социалното осигуряване на работниците им е твърде отежнено, а мотивацията за работа - недостатъчна. Спъвани са те и от нежеланието на собствениците на земя да сключват с тях дългосрочни договори за аренда. Очертаването на проблемите е и целта, която трябва да бъде атакувана от политиците. Тъй като тяхното решаване минава първо през законодателството, през промените и допълването на законите и през държавното регулиране и подпомагане. След тях идват научната помощ и инвестициите. За да са кооперациите не само начин на преживяване, а и показател за модерност.