20 млн. евро се кани да инвестира израелска фирма в отглеждане на разсади в България

[B%]Интервю - Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители[%B]
[B%][I%]- Г-н Тодоров, вие бяхте един от придружителите на министъра на земеделието Мирослав Найденов в Израел миналата седмица. Какви са впечателнията ви от тяхното земеделие?[%I] [%B]
- Впечатляващо е, че в Израел, имат много малко обработваема земя, всъщност тя е десет пъти по-малко от тази в България, населението е колкото в нашата страна, и въпреки това те не само задоволяват изцяло потребностите на вътрешния си пазар за пресни плодове и зеленчуци, но и изнасят. Те са един от основните доставчици на пресни плодове и зеленчуци на НАТО. И това го постигат при невероятна липса на вода. Там всяка капка се пести и се измислят непрекъснато ефективни технологии за използване на водата. Общините се грижат да бъдат преработени отпадъчните води до някаква степен, за де се ползват за земеделие. Там ни обясниха, че технологиите на мъглуване и дъждуване са измислени от тях. Най-важното бих казал е, че много сили и средства влагат в научни изследвания, всъщност това е една от отличителнтите черти на тяхното земеделие.
Видяхме огромни площи с оранжерийни насаждния, само с капково напояване, покрити с мрежи, за да бъдат предпазвани основно от слънцето. Те са с УВ защита и това осезателно поддържа по-ниска температура под мрежата.
[B%][I%]- Има ли друг вид производство освен оранжерийно?[%I][%B]
- Да, имат зърно, което пак е при поливни условя. Те твърдят, че добивите не са много високи, но за наше съжаление както не са високи, така се доближават до нашите, въпреки тези трудни природни условия.
[B%][I%]- В първите информации в пресата за посещението ставаше дума за някакъв много древен сорт пшеница, който се отглежда там. За какво става дума?[%I][%B]
- Разказаха, че отглеждат сухоустойчиви сортове. При тях всичко е резултат на научни разработки, изследвания и нови технологии. Това, на което можем да се поучим от тях са високите технологии, защото те буквално от нищо правят земеделие.
[B%][I%]- Каква е ролята на израелската държава за агросектора? [%I][%B]
- Държавата има силна роля за научните изследвания, планирането и реализацията на продукцията. Досещате се, че това да са от основните доставчици на НАТО е заслуга на държавата, едва ли е плод на усилията на бизнеса и браншовите организации. Не се отделят много средства за подпомагане на земеделието, но пък за сметка на това се осигуряват пазари, и най-вече държавата дотира водата, защото тя е много скъпа. Имат нещо подобно на нашите програми за модернизиране на земеделските стопанства, от което хората явно се възползват.
[B%][I%]- Вероятно израелските фермери разполагат с най-модерната техника за обработка на земята?[%I][%B]
- Не, ние не видяхме много модерни трактори там, по-скоро силите са насочени към водата и високите технологии на селекция на сортове и начините на отглеждане. Дори си направихме снимки с едни архаични трактори, които работеха на полето. Ходихме също така и във фирма, в която и държавата имаше дял. Тя беше за производство на посадъчен материал. Тя има изнесени производства в много държави, включително Гърция и Турция, като сортовете им са предимно за оранжерийно производство. Те помолиха министъра на земеделието Мирослав Найденов за подкрепа, защото искат и в България да изградят такава база. Показаха растение, получено чрез нещо като ашладисване, но методът се прилага при зеленчуци, домати, пъпеши. Показаха такива разсади, които са на основата на някакво растение със силна и дълбока коренова система и диня. Плодовете са на диня.
[B%][I%]- Вкусна ли беше тази диня?[%I][%B]
- Много вкусна, много повече от всяка вносна, която аз съм опитвал. Интересното беше, че всичките им дини са еднакви. Обяснението им е, че една диня се полага на двама войника и когато се раздели, половинките трябва да са еднакви, за всеки един от тях.
[B%][I%]- Това май наистна е друга планета?[%I][%B]
- Да, питах ги и за ГМО и биотехнологии. Те не реагираха на тази терминология сякаш много не я употребяват. Казаха, че си правят изследвания, и си постигат това, което си искат. Интересното е, че те дават информаця, но и си пазят ноу-хауто, явно предпочитат да го продават, отколкото да го подаряват. Министърът обеща, че може да съдейства за малко земеделска земя, но им обърна внимание че могат да питат и браншовите организации.
[B%][I%]- Какво точно искат от фирмата?[%I][%B]
- Да произвеждат посадъчен материал, и то малко, основно за зеленчуци за оранжерийно производство. Те казаха, че смятат да инвестират около 20 млн евро, визираха района на Пловдив.
[B%][I%]- Хубавил ли са зеленчуците и плодовете в Израел?[%I][%B]
- Никой от групата нямаше забележки по отношене на плодовете и зеленчуците, навсякъде, където гостувахме сервираха плодове. Грозде, каисий, те бяха малко киселки, и домакините обясниха, че още им е раничко. Ягоди, сливи всичко беше хубаво. Мисля че имат добро производство.
[B%][I%]- Какъв извод си направихте?[%I][%B]
- Че България трябва да се върне към интензивното зеленчукопроизводство, защото от това пак можем да печелим, както сме печелили.
[B%][I%]- Как е организаран пазарът?[%I][%B]
- Ходихме в логистичен център за плодове и зеленчуци. Нещо като БИЛЛА. Те обясниха, че работят с близо 700 земеделски производтели. Всеки септември търговецът дава план на земеделците какво и колко да произведат, обясняват изискванията, претенциите към технологията за отглеждане. В момента, в който качеството се влоши при три поредни доставки, търговецът приключва работа с фермера, докато последният не постигне критерийте.
[B%][I%]- А как стоят нещата с тяхното сирене? [%I][%B]
- Бяхме в малка козевъдна ферма, където стопанинът си преработва продукцията. 15 минути ни отне да му обясним, че го питаме трудно ли е получил разрешение сам да си прави сиренето. А той вдигна рамене и отговори - "Че кой ще ми забрани!". Разбира се имат и много големи развъдни ферми, които задоволяват изцяло нуждите от животинска продукция, малко неща внасят.
[B%][I%]- Какво можем да вземем от Израел?[%I][%B]
- Съвместни производства с тяхното ноу-хау и нашите природни дадености. Имат ннтерес и към внос на зърно, но изискванията им са много сериозни към качеството.
[B%]Интервю на Светлана Трифоновска [%B]