Без торене инвестициите трудно ще се възвърнат

За нормалното развитие на овощните дръвчета е необходимо те да бъдат оптимално задоволени с хранителни вещества, които черпят от почвата. Почвеното плодородие е величина, която ако не се поддържа намалява. Ето защо при отглеждане на овощни дръвчета периодично се налага торене. Торенето може да се инаправи с органични и минерални торове, а най-често в по-малките градини се прилага комбинирано органо-минерално торене.

Най-масово досега за органично торене се използваше оборският тор. Неговото значение не е намаляло и сега, но освен него на пазара вече има и други органични продукти, като био тор от калифорнийски червеи, органични продукти от растителен произход – извлеци от водорасли и други растения и др. Всички те могат да се използват след като се запознаем с техните характеристики и начин на приложение.

Минералното торене с изкуствени торове бележи голямо развитие през последните години и това не е случайно след като знаем, че минералните торове са най-голямото постижение на химията през миналия век. Доскоро познавахме само няколко вида тор съдържащи най-често по един и рядко два макроелемента, а сега се предлагат безброй комбинирани торове, които съдържат трите основни макро- елемента – азот, фосфор и калий плюс други макро- и микроелементи. Те са разработени в най-различни комбинации и са съобразени с нуждите на отделните видове растения през различните фази от тяхното развитие.

[B%]ДОКАЗАНО ПО НАУЧЕН ПЪТ[%B]

Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата Нуждите на овощните култури от хранителни вещества нарастват с напредване на възрастта.

През отделните фази от своето развитие дръвчетата имат различна потребност от хранителни вещества – така например ябълката приема усилено азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др. Отново ще кажем, че за най-правилно и точно торене, съобразено с нуждите на растенията е необходим агрохимичен анализ на почвата, с който се установява количеството на усвоими форми на хранителните елементи. След изготвянето на анализа се прави и препоръка за торене за съответната култура. Сроковете и начините на торене също вече са различни от познатата ни практика в миналото.

Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.