Решаването на проблема за осигуряване на достатъчно фуражи за изхранване на домашните животни, особено в малките ферми, налага търсенето на нови фуражни източници. Такива са например растителните отпадъци от производството на фасул и грах. Стъблата, листата и празните шушулки на градинския фасул и грах представляват значителен фуражен резерв, който ако се съхранява и използва правилно за хранене на животните, би подпомогнал значително фермерите, особено там, където не достигат грубите и обемистите фуражи.
Тези отпадъчни продукти в зависимост от тяхното качество с успех биха могли да заменят например част от люцерновото сено, царевичака или сламата в дажбата за преживните животни. След прибирането на фасула остават бобовите шушулки, бобовата слама и сено, които успешно може да се използват за храна на животните.
Хранителността на сухия бобов фураж (сено и слама) варира много в зависимост от количеството на листата в него и от начина, по който е изсушен. Бобовата слама съдържа много по-малко протеин от сеното, приготвено от същото растение и е с много по-голямо съдържание на влакнини и следователно е с много пониско съдържание на смилаеми хранителни вещества.
Ако този фураж съдържа повече листа, съдържанието му на протеин е значително повече (7-13 на сто) от това на сламата от житните зърнени култури. Бобовото сено дава добри резултати като част от грубите фуражи за праживни животни – крави за мляко, овце, угоявани телета и агнета. Подходящо е сухият бобов фураж и шушулките да се изхранват заедно с другите груби фуражи – ливадно сено, силаж и т.н., а след смилане биха могли да се дават и на свинете, като се смесят с основната дажба.
При такъв начин на хранене хранителната стойност на на сухия бобов фураж е равна на тази на царевичака или на половината хранителност на люцерновото сено. Отпадъците от граха се състоят от стъбла, листа и празни шушулки, които остават, след като зеленият грах се отдели за консервиране. Зелените растителни отпадъци – листа, стъбла, шушулки, са богати на протеин (1314 на сто), но съдържат също така голямо количество вода.
Те биха могли да се дават за храна на всички видове и категории животни като зелен фураж. След изсушаването се получава сено от градински грах, чиято хранителност се изменя в широки граници в зависимост от начина на сушене, а също и от това дали съдържа шушулки или не. Добре е граховото сено да се дава в количество до половината от грубия фураж, заедно с ливадното сено или силаж. По този начин хранителната му стойност достига до три четвърти от тази на люцерновото сено.