2009 г. – година на много очаквания и в крайна сметка на отрезвяване!
Чудесна пролет, много надежди за богат урожай, добра подготовка и добро начало!
Наистина така беше, но така си и остана. В повечето райони на страната медът беше малко, пчелните семейства не успяха да се разгърнат и да съберат прилични количества, пчеларите се отчаяха.
Ето такава картина може да се опише на много места в България по отношение на изминаващата 2009 г.
За понятието „Цена на меда”:
Пчелният мед е един от най-древните търговски продукти и в това отношение не може да се спори! Така е! Кой знае защо обаче, ние - българските пчелари, не сме склонни да разглеждаме пчелния мед и другите продукти на пчелите като продукти за и свързани с пазара. Подценяваме смисъла на това понятие и в крайна сметка страдаме. Защо?
Отговорът се крие в ненаситността и търговската природа на човека.
Когато ние развиваме пчелното семейство извън неговата обичайна среда, постигаме резултати, но временни! Много къса е стъпката от този момент до спиране на практикуването на пчеларството. Пазарът вече определя крайната цена на продукта и затова значението на понятието цена на меда има твърде много условности.:
- дали да произвеждаме повече или по-малко, но по-качествено – това сами трябва да решим;
- дали да правим инвестиции в собственото си производство или да се стремим към спестовност и икономичност – пак е наше решение;
- каква ще е цената на нашите продукти вече зависи от това колко продаваме и как го правим – ако е на всяка цена ще трябва да се примирим с краткосрочни успехи (цената няма значение), ако е с традиция и постоянство в качеството – ще постигнем дългосрочни успехи и постоянни икономически резултати (дали са добри, времето ще покаже).
Как влияят пчеларите на цената?
Влияят косвено – чрез своите опаковки, етикетиране, постоянно високо качество. Именно последното дава основание за по-добри цени на продукта, но това не може да стане бързо, още по-малко със скок! Влиянието върху цените от страна на пчеларите може да бъде осъществено, но само в резултат от съгласувани действия, чрез организирана дейност в тази посока. Това – последното, липсва въобще в организационния пчеларски живот в България и не смея да очаквам резултати в обозримото бъдеще. Следователно диктатът на цените ще зависи от свободния пазар в срледващите няколко години – т.е. ще се запазят тези цени, които имаме в момента.
Какво да очакваме?
Нищо съществено. Цените на меда бяха постоянни на всички изложения и базари през 2009 година – като се започне от „Етъра”, Царево, „Беклемето”, Несебър, София, Пловдив. Обикновено в границите 8-9 лв за полифлорния и 10-12 за монофлорните медове. Прашецът беше около 25 – 30 лв/кг, прополисът 2,50 – 3,00 лв за 15 гр. По-добри цени се постигат при по-малките опаковки, където се забелязва тенденцията за масовото им навлизане в продажбите. Така е навсякъде по света – големите опаковки означават презапасяване и се избягват от градското население и младите. Освен това големите опаковки означават слабо разнообразие ( нека да си представим запасяване с 10 кутии шоколадови бонбони от един вид), а това не се нрави особено на по-младите клиенти. Известно развитие в посока нагоре можем да си представим при специалните видове мед и екологичните производства, въпреки че и там има голяма доза комерсиалност. Вероятно ще имат по-добра цена и гарантиран по-добър пазар продукти с означения за географски регион, защитено наименование за произход, биологичните производи. Това може да стане само при условие на съгласуване на действията на производителите, обединяване, с цел окрупняване на доставките и постоянство при зареждане на магазини. Отделно стоят проблемите по законодателното осигуряване на нашата пчеларска дейност, но това е тема за други разсъждения.
В тази връзка цената на меда може би няма вече това огромно значение. От в. Пчела и кошер