Лептоспирозата поразява бозайници, птици, хора

Лептоспирозата е заразна болест, която засяга всички видове бозайници, птици и човека. Тя предизвиква репродуктивни нарушения в развъдните свинеферми в цял свят.. В ензоотичните ферми инфекцията може да протича без явни клинични симптоми, но в новите огнища и в периодите на спадане на нивото на стадния имунитет тя предизвиква значителни загуби от аборти, раждане на мъртви и нежизнени прасета и изхвърляне на мумифицирани фетуси.

Етиология Лептоспирозата се причинява от голям брой морфологично еднакви, но антигенно различни малки, подвижни аеробни спирохети, принадлежащи към род Leptospira. Те са грамнегативни пръчки с диаметър 0,1 микрометра и дължина от 6 до 12 микрометра, обикновено куковидни в единия край. Трудно се боядистват с анилинови бои, а небоядисаните са видими на тъмно зрително поле. Движат се чрез въртене около надлъжната ос. Растат само в специални хранителни среди, съдържащи животински серум или албумин. Лептоспирата се намира в повечето бозайници. Доскоро патогенните лептоспири бяха означавани с името Interogans, а сапрофитните Biflexa, но чрез генетични изследвания първите бяха разделени на 5 вида.

Патогенните лептоспири са разделени на серогрупи въз основа на антигенните различия (кръстосана аглутинация), а всяка серогрупа – на серовари, различаващи се по своите аглутинационно– абсорбционни свойства. Досега са идентифицирани 23 серогрупи, съдържащи 212 серовара. От свинете са изолирани лептоспири от най-малко 10 серогрупи. Всеки серовар има един или повече (обикновено само 2 или 3) гостоприемници, които го намножават и поддържат. Сероварът може да остане като инфекция за цял живот в своя резервоар-гостоприемник.

Свинята е резервоар за Leptospira pomona, L. tarassovi, L. bratislava и L. Muenchen. Тя не е резервоар на L. icterohaemorrhagiae, но може да бъде заразена от плъхова урина и да боледува. Може да бъде заразена и от други серотипове от урината на други животни като L. canicola от куче и L. hardjo от котка, но инфекциите са субклинични и не резултират в заболяване. Leptospira pomona причинява

ВАЖНИ РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЖЕНСКИТЕ СВИНЕ

разпространявайки се бавно в стадото. Тя перзистира постоянно в стадото, освен ако не се предприеме ерадикация. Има данни, че тя изчезва от Западна Европа. L. tarassovi причинява подобен синдром, но по-лек и се разпространява побавно. Разпространена е в Източна Европа. Смята се, че някои диви животни също са резервоар на инфекцията. Лептоспирата има нужда от влага не само за индиректно заразяване, но и за преживяване. При изсушаване умира за 48 часа. Епизоотология Свинете могат да бъдат заразени, с който е да е от патогенните серовари, но само малък брой серовари могат да бъдат ензоотични за даден регион или страна. За лептоспирозата е характерна природната огнищност и всеки серовар се поддържа от присъщи за него гостоприемници. Следователно, за всеки регион свинете ще бъдат инфектирани от сероварите, поддържани в свинската популация или в други животински видове, обитаващи този регион.

Свинете са резервоар на сероварите L. Рomona, L. Australis и L. tarassovi, Серовар Рomona е най-често срещаният при свинете в цял свят, а за България напоследък той е единствен. Много от щамовете на този серовар са адаптирани към свинете и са ензоотични за много региони, но някои от тях имат за гостоприемник гризачите. Изолирани са L. Рomona от 10 на сто от свинете в Канада.

ЛЕПТОСПИРИТЕ ИМАТ АФИНИТЕТ КЪМ БЪБРЕЦИТЕ НА СВИНЕТЕ

където перзистират, размножават се и се излъчват с урината. В незаразената свинеферма заразата прониква по три начина: чрез заразени свине, по механичен път или чрез контакт с други заразени животински вектори. Инфекцията може да се внесе в стадото с други животни като плъхове, мишки и кучета и те могат да бъдат резервоар на листерията. Може да се внесе и с контаминирана вода и неравни подове, даващи възможност да се образуват локви от урина.

Свинете заразоносители обаче са найчестият източник за инфектиране на незаразените свинеферми и поспециално ремонтните свине и нерезите. Значението на свободно живеещите видове животни като източник на инфекция зависи от географския регион. Така например в Северна Америка невестулката е причина за избухване на лептоспироза при свинете. След като проникне веднъж в свинефермата лептоспирата се разпространява широко в популацията и свинете стават перманентни носители на инфекция в бъбреците с интермитентно излъчване в урината. Инфекцията се пренася и на хората. За предаването на инфекцията от животно на животно е необходима минимална доза лептоспири. Заразяването се осъществява през устата. Обикновено предаването на инфекцията от прасе на прасе става с урината. Половата инфекция също е обичайна и специално с L. bratislava. Ако се предотврати директният контакт, заразата продължава да се предава по индиректен път чрез замърсените отточни води, питейната вода, постелка и др.

УВЕЛИЧЕНАТА ВЛАГА Е РЕШАВАЩА ЗА ИНДИРЕКТНОТО ПРЕДАВАНЕ НА ИНФЕКЦИЯТА

понеже спомага за преживяването на лептоспирите, докато изсушаването ги ликвидира бързо. След първоначалното разпространение на инфекцията заболяването става ензоотично. Прасетата са предпазени от инфекция от получените с коластрата антитела. В стадата с ендемична инфекция клинични признаци проявяват обикновено ремонтните свине, които са отглеждани изолирано, или са закупени от неинфектирани стопанства. Предразполагащи фактори за поява и изостряне на заболяването се смятат вкарване на инфектирани ремонтни свине и нерези, присъствие на репродуктивния и респираторен синдром (PRRS) в стадото и изкуственото осеменяване. Ние наблюдавахме масово изостряне на заболяването в заразените свинеферми след проникване на вируса на PRRS в страната Патогенеза Най-често инфекцията прониква чрез лигавицата на окото, устата и носа, но вагиналното предаване също е възможно. Един–два дни след инфекцията се установява бактериемия (лептоспиремия), която продължава една седмица, след което може да се докажат циркулиращи антитела.

Антителата достигат максимално ниво около 3 седмици след инфекцията (от 1:1000 до 1:100 000 в реакция аглутинация), след което титърът им спада и при някои животни те могат да бъдат установявани за няколко години. След периода на лептоспиремия лептоспирите се локализират в проксималните бъбречни каналчета, където се размножават и се отделят с урината. Продължителността на излъчването е различна при различните прасета, но е най-интензивна през първия месец, когато 1 мл урина съдържа повече от 1 000 000 лептоспири. След това може да настъпят интермитентни периоди на лептоспирурия с малка интензивност и това може да продължи до 2 години.

Лептоспирите се локализират в матката на бременната свиня и заразяват фетусите през втората половина на бременността. Абортите и раждането на мъртви настъпва обикновено 1-4 седмици след инфекцията на свинята. По това време повечето от свинете имат откриваеми антитела. Тъй като свинските фетуси са способни да продуцират антитела в последния стадий от бременността, някои от мъртвородените могат да бъдат серопозитивни. Трансплацентарната инфекция, която се осъществява само в ограничен период от лептоспиремията, е единствената причина за репродуктивните нарушения.

ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ТРАНСПЛАЦЕНТАРНА ИНФЕКЦИЯ СЕ УВЕЛИЧАВА УСПОРЕДНО СЪС СТАДИЯ НА БРЕМЕННОСТТА

Предаването на инфекцията от фетус на фетус в бременната матка извън периода на лептоспиремия на свинята майка също е възможно. След като веднъж плацентата е нарушена в периода на септицемия се натрупват голям брой лептоспири във всички фетални тъкани. Абортът вероятно се предизвиква от токсичните продукти, освобождавани от мъртвите и аутолизирани фетуси. Oт в. Гласът на фермера