Още в древни времена комунигата (Melilotus officinalis) е била известна като ценно медоносно растение. Но тя е и много добра храна за добитъка. Това е високобелтъчно растение, което по хранителност почти не отстъпва на люцерната и еспарзетата. В една кръмна единица от него се съдържа 250-270 грама протеин. Кравите могат да изядат от нея за едно денонощие до 50-60 кг, като млеконадоят се повишава средно с три литра. Има обаче една особеност – през първите няколко дни добитъкът не я приема с охота поради съдържащия се в нея алкалоид кумарин, но скоро свиква с нея и започват да я приема като люцерната. Напоследък в някои страни са създадени и се отглеждат сладки сортове, които не съдържат кумарин и по фуражни качества се доближават твърде много до люцерната. При бавно сушене на сянка съдържанието на кумарин спада. Кумаринът не вреди на животните. Напротив, той стимулира работата на храносмилателната система.
Охотно пасат комунига свинете. А за овцевъдните стопанства просто е необходимо да имат пасище с комунига. Това значително повишава охранеността на животните. Овцете ядат и слама от комунига, без тя предварително да е обработена за храна. Богатата на каротин зелена маса е ценна и за птиците. Давайки високи добиви, комунигата в същото време обогатява почвата с органични вещества, стабилизира почвеното плодородие. Затова тя може да се използва в полските сеитбообръщения.
Благодарение на мощната си коренова система това растение дава високи добиви и на засушливи места, където другите треви прегарят. В години с достатъчно валежи добивът на зелена маса може да достигне 7000-8000 кг от декар. От декар се получава и до 1000 кг сухо сено. Комунигата се отглежда като едногодишна или двугодишна култура. У нас успява дори и на засолени почви. Може да се засява през пролетта, през лятото, наесен и предзимно.
Засява се редово със зърнена сеялка. За зелена маса се коси в периода на бутонизация или в началото на цъфтежа. Първата коситба е най-добре да се извърши на височина 15-20 см. Може да се отглежда в смеска с други фуражни култури – сорго, царевица, слънчоглед. Продукцията от такива посеви е с 25-35 на сто по-висока, отколкото при едновидово отглеждане, а силажната маса е прекрасно балансирана по отношение на белтъчините и на другите хранителни вещества.
[url=https://farmer.bg/]FARMER.bg[/url]