Заболявания по говедата при пролетната планинска паша

Всяка пролет по селата се събираха стада от говеда и се изпращаха на паша по планинските пасища. Обикновено се изпращаха отраснали телета, юници или бракувани крави за угояване. Това беше способ за икономия на фураж и за закаляване, защото животните се връщаха наесен укрепнали, наедрели, със здрава костна система. Но въпреки здравословните условия и при тези животни се появяваха неочаквани заболявания, които взимаха сериозни жертви. Две от тях – дъбовото отравяне и устрелът са едни от най-опасните.
[B%]ДЪБОВОТО ОТРАВЯНЕ [B%] се появява през пролетта, когато листата на младите дъбови дървета токущо се разлистват, а от погорните клони израстват едри зелени пъпки. Събраните телета и юници, доскоро хранени само с хиповитаминозен сух фураж, се нахвърлят лакомо върху младите дъбови листа и приемат значителни количества от тях. След един два дни [B%}НАЙ-ЛАКОМИТЕ ОТ ТЯХПРОЯВЯВАТ ПРИЗНАЦИ НА ОТРАВЯНЕ[B%]
Те се залежават, или ходят клатушкайки се, дишат тежко и от устата им течат лиги и слюнка. Спират преживянето. Налице са атония на търбуха и подуване. Правят опити за повръщане. При някои телета се появява и диария. Най-тежките случаи биват приколвани. Така стадото може да загуби до 5-10 на сто от състава си. По-леките случаи може да преминат при пълна диета, с очистително – въглен и промивки на стомаха.
Профилактиката се състои преди всичко в спиране на достъпа на стадото до млади дъбови горички и насаждения. Освен това е препоръчително сутрин преди пашата телетата да бъдат подхранване с малко сухфураж, за да не излизат съвсем гладни и лакоми. Другото заболяване е [B%]АНАЕРОБНАТА ТОКСИНФЕКЦИЯ – УСТРЕЛ.[%B]
То се проявява при високопланинска паша на вече отрасналите телета. За нейното неочаквано и често спорадично появяване имат значение следните фактори: високо в планината често пашата е бедна и говедата просто скубят оскъдната трева и заедно с коренчетата я поглъщат. Заедно с коренчетата те поглъщат и частици земя, в която често има и анаеробни бацили. Освен това в условията на планината говедата често се натъртват, ожулват се от скалите или изпитват върху гърба си тоягата на пастира, когато се отдалечат много. Така че [B%]МНОГО ОТ ТЯХ ИМАТ ЗАСЕДНАЛИ КРЪВОИЗЛИВИИ НА ТЪРТЕНИ МУСКУЛИ [%B]по различни части на тялото. Патогенезата на устрела в общи линии е следната: макрофагите, които са погълнали спорадичните анаероби, мигрират към вътрешността на тялото, но засядат по натъртените места и заседналите кръвоизливи. Поради вкисляването на засегнатите тъкани се създават условия за бързо локално размножаване на анаеробния бацил и той незабавно започва да продуцира токсини и газове. Този бацил е наречен на името на френския микробиолог Шово.
На фона на описаната патогенеза клиничната картина на устрела е следната: Надвечер, при завръщането на стадото, пастирът забелязва, че дветри телета се движат бавно, олюляват се и пъшкат. При оглед по врата или гърба има големи студениотоци. Характерно е, че при натиск те крепитират. При разрез от тях изтича червеникава течност, примесена с газови мехурчета. Засегнатите телета показват признаци на акутна токсикоза и бързо умирт в конвулсии. Тази токсинфекция взима неочаквано голям брой жертви. Устрелът засяга значителен брой животни, а при други въобще не се появява. За лабораторно потвърждение се изпращат малки парченца месо от злокачествените отоци. Бацилът на Шово расте на кръвен агар при строго анаеробни условия, като предизвиква хемолитична зона около колониите си. Поради бързия и неочакван развой на токсинфекцията, лечението е почти безрезултатно. Но за профилактика се прилага инактивирана ваксина, която е високоефективна и в миналото се произвеждаше и у нас. Необходимо е всички говеда, предназначени за лятна паша, всяка пролет, две седмици преди излизането им в планината, да бъдат ваксинирани.

[B%]От в. Гласът на фермера, Хараламби ХАРАЛАМБИЕВ[B%]