Малък наглед проблем, който се превърна в препъникамък за отпускане на евросубсидиите

Мерите, пасищата и ливадите се превърнаха в последните месеци в огромен проблем за отпускането на евросубсидии за общо плащане на площ. Мошеници, хитреци, корумпирани държавни служители и служители от местните органи за управление блокираха европари, които се полагат на българските животновъди. Непознаването на промените в закона за собственост и ползване на земеделските земи също допринася за злоупотреби. Затова по молба на наши читатели публикуваме ИЗВАДКА от Закона за собственост и ползване на земеделските земи, засягащ управлението на мерите и пасищата от държавния и общинския поземлен фонд – изменението е публикувано в последния брой на ДВ №10 от 06.02.2009 г. Чл. 37и. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Министърът на земеделието и храните по искане на общините може да им предоставя за управление мери и пасища от държавния поземлен фонд за отглеждане на пасищни животни в съответствие с условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
(2) Размерът на отдаваните площи по ал. 1 се определя от министъра на земеделието и храните или от оправомощени от него лица в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни.
(3) Общинският съвет определя с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците:
1. размерът и местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище;
2. правила за ползването на мерите и пасищата на територията на общината.
(4) Правилата за ползване на мерите и пасищата по ал. 3 съдържат:
1. перспективен експлоатационен план за паша;
2. частите от мерите и пасищата, предназначени за общо и за индивидуално ползване, и тяхното разграничаване;
3. частите от мерите и пасищата, предназначени предимно за косене;
4. прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите;
5. мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите и пасищата, като почистване от храсти и друга нежелана растителност, противоерозионни мероприятия, наторяване, временни ограждения;
6. ветеринарна профилактика;
7. частите от мерите и пасищата, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;
8. построяване на навеси;
9. въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси;
10. охрана;
11. режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;
12. карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели.
(5) Договорите за наем и за аренда на мерите и пасищата по ал. 1 се сключват за срок 5 години, а по искане на ползвателите - и за по-кратък срок. Договорите се актуализират ежегодно в срок до 30 ноември.
(6) Поддържането на мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние за общо и за индивидуално ползване е съответно за сметка на общината и за сметка на ползвателите. Чл. 37к. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Цената за индивидуално ползване на мерите и пасищата по чл. 37и, ал. 1 не може да е пониска от пазарната цена.
(2) Приходите от наемите и арендните плащания по ал. 1 се разпределят по бюджета на Министерството на земеделието и храните и в размер до 50 на сто по бюджета на съответната община.
(3) В договорите за наем и аренда се предвижда увеличаване на наемната или арендната цена с официалния инфлационен индекс на потребителските цени, публикуван от Националния статистически инсти Чл. 37л. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, за които са сключени наемни или арендни договори по чл. 37и, ал. 5, не могат да се преотдават за ползване на трети лица.
(2) Договорите за наем и аренда за индивидуално ползване могат да се прекратяват преди изтичането на срока и когато ползвателят:
1. не отговаря на условията за отдаване на земеделските земи под наем или аренда;
2. не спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, определени по реда на чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Чл. 37м. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са необходими за нуждите на лицата, отглеждащи пасищни животни в съответното землище, могат да се отдават от общините под наем или под аренда на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, при условията и по реда на чл. 37и - 37л.
(2) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са предоставени по реда на чл. 37и, могат да се отдават от министъра на земеделието и храните за ползване само по предназначение под наем или под аренда на лица, които отглеждат пасищни животни или поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, за срок 5 години по ред, определен с правилника за прилагане на закона. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок.
(3) За сключването, изменението и прекратяването на договорите по ал. 2 се прилагат съответно чл. 37и - 37л. Чл. 37н. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед условията и реда:
1. за отдаване под наем и под аренда на мерите и пасищата по чл. 37и;
2. за сключване, изменение и прекратяване на договорите за наем и аренда на мери и пасища от държавния поземлен фонд с лица, които отглеждат пасищни животни или са поели задължение да поддържат мери и пасища в добро земеделско и екологично състояние;
3. за определяне числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в държавните и общинските мери и пасища;
4. относно критериите за определяне на големи стопанства, които могат да сключват договори за индивидуално ползване на мери и пасища;
5. за определяне конкретния размер на отчисленията от приходите по чл. 37к, ал. 2;
6. и за други изисквания за режима на управление и контрол за ползването на мерите и пасищата.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Министърът на земеделието и храните осъществява контрол относно поддържането на мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние. Чл. 37о. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Общинският съвет ежегодно приема решение с мнозинство две трети от общия брой на съветниците за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите и пасищата, което съдържа: 1. годишен план за паша; 2. съгласие за предоставяне на мери и пасища за общо и за индивидуално ползване; 3. задълженията на общината и на ползвателите за поддържането на мерите и пасищата.
(2) Към решението се прилага списък с данни за земеделските стопани или техни сдружения, регистрирани като юридически лица, отглежданите от тях животни, данни за физическите блокове и парцелите на общинските мери и пасища, карта за ползването на мерите и пасищата по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели, както и други данни, необходими за кандидатстване за подпомагане по схемата за единно плащане на площ.
(3) Кметът на общината, района, кметството съгласува списъка с местната ветеринарномедицинска служба.
(4) Решението на общинския съвет е правно основание за общо ползване на мерите и пасищата за целите на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(5) Земеделски стопанин, включен в списъка по ал. 2, може да получи заверено от кмета на общината, района, кметството копие на решението за определяне на ползването на мерите и пасищата.
Чл. 37п. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) Мерите и пасищата - общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок.
(2) Отдаването на мерите и пасищата по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията по чл. 37и - 37о.
(3) При условията на ал. 1 могат да се отдават под наем и под аренда и мери и пасища по чл. 19, ал. 1.00000 Чл. 37р. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните определя със заповед за целите на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/ 93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/ 2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) №1251/1999, (ЕО) № 1254/ 1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71, (ЕО) № 2529/2001, и на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003, размера на земята, която е заета с постоянни пасища. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”. Допълнителни разпоредби § 2в. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) По смисъла на този закон “пасищни животни” са говеда, биволи, овце и кози, както и еднокопитните животни - коне, магарета, мулета и катъри. За пасищни животни се смятат и свинете от източнобалканска порода и нейните кръстоски, които се отглеждат съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност. § 2г. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.)
(1) “Пазарна цена” по смисъла на чл. 37к, ал. 1 е цената за предходната година по договори за наем или аренда на имоти с подобни характеристики от държавния поземлен фонд, намиращи се в близост до отдавания под наем или под аренда имот.
(2) В случай, че не са сключени договори, както и когато пазарната цена не може да бъде определена или е по-ниска, минималната наемна или арендна цена е цената, определена от министъра на земеделието и храните.
(3) Пазарната цена или причините, поради които такава цена не може да бъде определена, се удостоверяват от директора на съответната областна дирекция “Земеделие”. § 2д. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г.) По смисъла на този закон “общо ползване” е традиционна практика на жителите от населеното място с дребни земеделски стопанства за пасищно животновъдство върху обществените мери и пасища, включително чрез образуване на едно или повече колективни стада.