От около седмица в сектор животновъдство има нова актуална тема - създаване на национално законодателство, което да позволи на дребни производители да преработват и да продават сами продукцията си. Разбира се, при спазване на хигиенните изисквания на ЕС. Сред посочените аргументи е това, че качественото мляко не зависи от размера на фермата, а от създадените в нея условия, контрола и мотивацията на фермера за развитие и инвестиции. Дали е възможно фермите да започнат да произвеждат млечни продукти, а фермерите да станат екологични млекопреработватели - с тези въпроси се обърнахме към Николай Романов, председател на Регионалната асоциация на млекопроизводителите в Плевен, пише в. Посредник.
- Г-н Романов, какъв е вашият коментар на новата “бомба” - да произвеждате млечни продукти направо във фермите?
- От една страна се забранява отглеждането на животни в населените места, а от друга има разписани правила, според които ферма е до пет животни. Е, кой стопанин с до пет крави ще излезе извън населеното място да прави тепърва ферма? Има много противоречия в нормативната база. Капакът е “бомбата”, за която говорите - ферми с по 5-6 крави, регистрирани в населените места и отговарящи на изискванията на ЕС, да започнат да произвеждат млечни продукти. Да, но има нещо важно, за което отново не се говори - ЕС има програми за финансово подпомагане за самозадоволяване. Значи, ЕС подпомага финансово хората с по няколко животни, а в България буквално ликвидират дребните стопанства, тоест ликвидираме поминъка на хората.
- Имат ли условия фермите, за да се произвежда в тях качествена млечна продукция?
- Условията се създават на базата на програмите, които финансират. Но до фермерите, както знаете, парите все не стигат. Като прибавим и това, че в момента заради световната финансова криза банките не отпускат кредити, картинката става ясна за всеки. Как да обезпечи един фермер кредит от банка - иска се 150% обезпечение, а банките земеделски земи или селски имоти не приемат като обезпечение. И пак влизаме в омагьосания кръг на българското фермерство.
Има и нещо друго - в ситуация на енергийна криза защо не си направи труда някой да пресметне колко електроенергия е необходима за производството на литър мляко, ако животните се отглеждат само във фермата и всичко трябва да им се доставя на място. Съвсем друго е и има много по-малко разходи, ако животните се извеждат на паша. Да, млякото като количество при паша е по-малко, но затова пък е по-качествено. И има значително по-малко консумация на електроенергия. Нали и Европа, и светът говорят за спестяване на енергия. А при нас се прокламира точно обратното.
- Това означава ли, че ако вие започнете да произвеждате сирене и кашкавал във фермите, продукцията ви ще е по-скъпа?
- По принцип по-качествената продукция е по-скъпа - така е навсякъде. По моя информация на европейските пазари екологичната натурална продукция е с 20-25% по-скъпа от промишленото производство.
- Готови ли сте в Плевенско да почнете производство във фермите?
- На този етап никой няма готовност да започне производство на млечни продукти във фермите. Първото, което трябва да стане, е да получим финансова помощ да приведем фермите според съвременните европейски изисквания. И оттам нататък да се говори за затваряне на цикъла на производство. Знаете, обаче, че парите, които реално трябва да дойдат във фермите, отиват или по-точно потъват някъде другаде. И прогнозирам, че ще дойде време, когато страната ще остане тотално без животни, тоест и без собствена млечна продукция. И тогава насила ще карат хората да гледат животни. Защо сега, когато имаме животни, властимащите не се замислят за бъдещите проблеми?
Веднага давам пример - с квотата. През 2013 година млечна квота няма да има. В крайна сметка квотата е ограничение. Ние сега въвеждаме квоти, без да сме подготвени за това - има много хора, които имат квота, а нямат животни, както и обратното - има хора с животни, които, обаче, нямат квота.
- Нали ви обещаха, че ще заработи реално идентификационният регистър?
- Обещанията не са като изпълнението. Обещаваха ни старт на системата още през септември миналата година, после трябваше това да стане през декември. Вече е средата на февруари 2009 година и все още няма реално действаща идентификационна система у нас. Сега пак се говори за система, но нищо не е направено.
- Тогава защо, според вас, се хвърля прах в очите на всички с идеята веднага да почнете да правите сирене и кашкавал във фермите?
- Има хиляди изисквания, които ние трябва да изпълним. Още толкова нормативно разпоредени неуредици или противоречия трябва да бъдат изчистени, за да започне изобщо процесът. Трябва да се седне на масата - учени, експерти, фермери - и да изчистят първо нормативната база, а след това да се говори за производство във фермите. Един прост пример - таванът на допустимите микроорганизми в млякото - до 100 хиляди могат да са те в кравето мляко, а до 1 милион могат да са микроорганизмите на единица в козето, овчето и биволското мляко според подписаните документи с ЕС. Да, но в самия ЕС такива изисквания има само за консумацията на сурово и полусурово мляко. Има предприятия, които работят с такова мляко - то само се овкусява, могат да се добавят плодове - и отива на пазара. В България, обаче, няма нито една мандра, която да предлага такива продукти, но изискванията сме ги подписали. В Щатите пък за продуктите от сурово или полусурово мляко допустимостта на микроорганизми е до 500 хиляди на единица.
Не може нищо да се прави без мисъл. Или на парче.
- Какво знаете за турския “рейд” в Плевенско?
- По линия на програма на ЕС за връзки с третия свят в България беше турска делегация, която имаше делови срещи в София. Занесох им млечни продукти от нашия регион, помолих ги да ги опитат и ги поканих в мандрите в региона. Посетиха мандрите в Обнова и Лесидрен и се надявам, че ще могат да се създадат търговски взаимоотношения. Това е начинът млекопреработвателите да реализират залежаващата в складовете продукция, да продължат да работят. Така и нашата продукция ще се изкупува и цените ще се вдигнат.
Надявам се да се случат нещата. Ако не, ще търсим отново варианти. Иначе ние сме обречени. Идва пролет и на нас ни трябват пари.
- Ако ви върна на субсидиите за произведено мляко, започнахте ли вече да подавате документи? И какво стана с искането ви за целогодишни субсидии?
- От вчера в Плевен вече има документи и фермерите от региона вече ги попълват и ги подават. Не мога да кажа какво ще се случи, но съм почти убеден, че ще е като всяка година - парите ще стигнат за 2-3 месеца. И толкова. Надявам се, че ще успеем до 28 февруари да подадем документите си.
А това, че никой вече дори и не говори за нашите искания, камо ли за тяхното изпълнение, означава само едно - затишие пред буря. Предстои ни да доуточняваме предстоящите протестни действия. Знаете, че планираме блокиране и на румъно-унгарската граница.
--------------------------------------------------------------------------------
Фермерите недоволни, министърът пак им обещава повече облаги
Броят на животновъдите, които ще получат достъп до субсидии на глава добитък, да се увеличи повече от два пъти е било решено на политически съвет на Министерството на земеделието във вторник вечерта. Министърът щял да изпрати искане за това до Брюксел. Схемата е безпрецедентна и показва усилията на аграрното ведомство да защити интересите на родните животновъди, заявяват от ведомството. И уточняват, че с 8 000 се увеличават само овцевъдите, които ще получат субсидия, след като прагът за изплащане е свален от 50 на 20 глави в стадо. Очаква се да бъдат разпределени около 18 милиона евро между 14 000 собственици на ферми за овце.
За пръв път е подготвена и схема за подпомагане и на животновъдите, отглеждащи кози. Писмо до Брюксел за включването им в субсидиите за овцевъдите ще бъде изпратено веднага, обещават от аграрното министерство.
От 20 на 5 глави е свален прагът за подпомагане на говедовъдните ферми. Изискването за всички получатели на субсидия на глава добитък е при проверките да са в наличност минимум 7% от заявените при регистрацията животни.
Отделно от субсидиите на глава добитък във вторник е гласувано да бъдат заделени 2 милиона лева за доплащане на овче и на биволско мляко. Причината е, че за производителите на тези два вида суровина парите обичайно свършват през април, а лактацията на животните започва по-късно.
От Ваня КЮРЧЕВА, в. Посредник