Всички пластмаси имат способността да задържат и излъчват част от веществата, с които са били в контакт. Затова използваните и след това преработени пластмасови отпадъци са забранен материал при изработката на изделия и опаковки за хранителната промишленост. На практика обаче, се случва така, че могат да бъдат влагани рециклирани материали, които могат да крият риск за здравето на потребителите.
В България все още основната част от отпадъците се изхвърля на общо сметище където се сортира ръчно. При повторната преработка на пластмасите и превръщането им в опаковки, част от веществата съхранявани например в старите претопени контейнери, ще влязат в контакт с храната ни. А какво е съдържало изделието преди това е трудно, почти невъзможно някой в момента да каже.
Според закона допустимият пренос на вещества от опаковката към съдържанието е 60 микро грама на 1 килограм храна. Лабораторен контрол обаче не се извършва, както не съществува и регистър на преработените суровини.
Производителите са задължени единствено да подписват декларации за съответствие, в които съобщават, че не са използвали преработени пластмаси. Министерство на здравеопазването е институцията, която трябва да осъществява контрола върху употребата на вторични материали. Служителите на районните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве обаче не правят лабораторни анализи, а на практика само четат написаното в декларациите.