15-04-2008 г. През 2008 г. стопаните може ще вземат по-високи евросубсидии в размер на 21-22 лв./дка. От ЕС ще се отпускат около 12,35 лв./дка, а националните доплащания ще са 9,30 лв./дка. Секторите, който ще бъде субсидирани сериозно, са отглеждането на енергийни култури, производството и преработката на ягоди и малини, посочи на семинар на тема “Политиката за финансово подпомагане, която провежда МЗП по линия на СЕПП, НД и ПРСР" министър Нихат Кабил във Велико Търново. Той препоръча на стопаните да се ориентират към тези сектори, но да изградят браншови организации, които да защитават интересите им. Засега предвидените помощи са 88 лв./дка за енергийни култури, а за ягоди и малини- 45 лв./дка. Директните плащания за стопаните, които живеят в планински райони, ще са по 17,60 лв./дка ако обработват до 500 дка, а ако обработват над 500 дка - по 7,82 лв./дка. Европа ни възстанови сумата 103,7 млн.евро, които бяха предоставени за земеделските стопани за директни плащания през м.г. Но 37,3 млн. лв. върнахме на ЕС и не бяха усвоени по различни причини. Това са “орязаните” субсидии на 5097 стопани от страната. Те бяха санкционирани, защото не са изпълнили условията или при тях са регистрирани проблеми със заявяването на площите. 1 млн. лв. загубиха земеделците, които не поддържат земята в добро екологично състояние. Сред куриозните случаи от м.г. са гробище, обявено за обработваем масив и “летящи крави", чието пасище е отдалечено на десетки километри. Страната ни загуби тези 37, 3 млн. лв. заради неуредените отношения на ползване на земеделската земя, обобщи Нихат Кабил. Той призна, че хиляди жалби постъпват в министерството и в европейските институции заради тези проблеми. За съжаление, тези сигнали създават лош имидж на страната. Европейците не могат да разберат как за един и същи парцел спорят двама ползватели или как може да си изоставяме нивите и лозята. За м.г. 38 553 дка са посочени, че се обработват от двама ползватели и бяха обект на проверки. След като се получи припокриване на земеделските площи, от поделенията на Разплащателната агенция изискват от кандидатите да докажат правото си на ползване на проблемните парцели. Компютърната система най-често “изхвърля" двете спорещи страни, които не получават евросубсидии. И така България губи европейски средства. Затова МЗП обмисля варианти за преодоляване на хаоса с неуредените поземлени отношения в страната. Практика е един и същи парцел да бъде предоставен за обработване на различни ползватели с подпис на някой от многобройните наследници. Затова особено остър е проблемът с т.нар. идеални части на парцелите. През т.г. ще бъде въведен т.нар. “трансферен прозорец", който ще се прилага в случаите, когато един и същи имот бъде даден за обработка едновременно на двама ползватели. Ще се даде 1 година или т. нар. “трансферен прозорец" на спорещите страни да се разберат и да докажат правото на ползване на проблемни парцели. През стопанската 2008/2009 г. спорният имот ще бъде обработват от кандидата, подал пръв документи в съответната общинска служба “Земеделие и гори". През следващата стопанска година ще го работи вторият кандидат, представил едногодишен договор за наем, посочи Кабил. Той припомни, че тези дни ще стартират първите мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която на България се предоставят 3,2 милиарда евро. На 17 април се отварят мерките “Създаване на стопанства на млади фермери", и “Модернизация на европейските стопанства". 1,2 милиарда евро са парите по ос 1 на програмата, в която попада мярка 121 “Модернизация на земеделските стопанства", към която има най-висок интерес. По нея се очаква и най-голяма усвояемост на евросредствата, защото от бюджета й стопаните ще купуват най-вече земеделска техника. Очаква се по мярката да кандидатстват по 1000 проекта годишно. По ос 1 на ПРСР са най-тежките мерки с финансов ресурс от 1 милиард и 200 млн. евро. При субсидия от 50 на сто таванът на инвестициите е 2,4 милиарда евро. Представяте ли си нашите стопани какво може да направят с тези суми, каза министърът. Той припомни, че по мярка 121 ще може да модернизират фермите си. Според Кабил България ще извърви дълъг път за модернизиране на традиционните земеделски стопанства. Но ще се получи интересен микс от различни видове стопанства, които ще са съобразени с традиционния поминък и особености в съответния регион на страната. Българският модел няма да прилича на френския, където най-многобройни са малките семейни ферми. Нашите ферми ще бъдат комбинирани и ще интегрират например растениевъдство с животновъдство, лозарство с винарство, преработка с овощарство и др. “Убеден съм, че в първите години на присъединяването на страната ни към ЕС, българските стопани трябва да разберат, че модерното земеделие е и предприемачески бизнес", заяви министър Кабил. От в. Гласът на фермера