Чувенът се търси от медици и сладкари

14-10-2003 г. Костадин ТАНЕВ Чувенът, за разлика от другите видове от рода Chenopodium, е многогодишно тревисто растение с дебел, дълъг, сочен и многоглав корен. Разпространен е по тревисти и буренливи места, торища и егреци, предимно в планините и расте до 2500 м надморска височина. Стъблото е изправено, понякога разклонено от основата, често обагрено в червено, ръбесто, високо до 1 метър. Листата са големи, последователно наредени, целокрайни, с копиевидно стреловидна форма. Цветовете са дребни, зеленикави, събрани в съцветие метлица на върха на стъблото и разклоненията му. Цъфти от май до август. Дрога са корените. Изваждат се корените на 2-3-годишни растения от късното лято и през есента, когато семената вече са се разнесли, а коренът е натрупал резервни вещества за презимуване и вегетация през следващата пролет. Събраният материал се почиства от тънките коренчета и пръстта, измива се с вода, без да престоява във водата. По-дебелите корени се разцепват надлъжно за по-добро и бързо изсушаване. Суровината се суши на слънце, в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50 градуса. Изсушените корени са отвън жълто-кафяви, а отвътре - бледожълти. Те съдържат сапониновото вещество хеноподин, флавоноиди и други. Прилагат се в народната медицина външно при възпалителни процеси на кожата и за промивки на рани.Корените имат и леко слабително действие. Освен това се използва за производството на пенещи се разтвори за противопожарните уреди и в оловно-цинковата промишленост. В сладкарството се използва при приготовянето на халва.