Пресният оборски тор не се препоръчва за торене

11-01-2008 г. Оборският тор е най-широко използваният както за трайно подобряване на почвеното плодородие, така и за стабилизиране и увеличаване продуктивността на растенията, органичен тор. Съставен е от фекалиите, урината и постелята на животните и съдържа всички необходими хранителни елементи, микроелементи, стимулатори и въглехидрати, необходими за пълноценното хранене на животните. Всички тези съединения се образуват в процеса на разлагане (ферментация) на участващите в състава му компоненти. Съдържанието на хранителните вещества в него обаче е в зависимост от това от какви животни са използваните продукти. Така най-богати на азот, фосфор и калий са овчият и свинският, по-беден е този от конете и магаретата и най-беден – от кравите и телетата. В зависимост от нивото на протеклата в него ферментация, бива пресен, полуразложен, разложен и прегорял. Прегорелият е най-масово използваният вид. Пресният оборски тор не се препоръчва за торене, защото азотът и фосфорът в него са в неусвояема за растенията форма, но за това пък с успех може да се използва в оранжериите като биотопливо. Полуразложеният също се използва сравнително рядко и само когато е необходимо да се постигне бързо увеличаване на добивите. При него основните хранителни вещества са в лесно усвояема форма, но почвата остава бедна на хумус. Той се внася непосредствено преди сеитбата и е подходящ за подобряване на структурата на глинестите почви.За предсеитбено торене при подготовка на почвата за засаждане или сеитба се използва добре разложеният оборски тор. Може да се използва и за подхранване през вегетацията или за шербетуване. В този случай оборският тор се разтваря предварително с вода и растенията се поливат с него.