Брашното чупи ценови рекорди, хлябът поскъпва

24-10-2007 г. Седмицата, която отмина, бе белязана с незапомнен скок в цената на брашното и поскъпване на хляба в много райони на страната. Само за десетина дни тон брашно е скочило от 780 на 940 лв. . А когато суровината вече гони 1000 лв., няма как хлябът да остане на старите си цени. Левче вече струва 700-грамовият самун в Ловеч и Враца, 95 ст. – в София. Поскъпването с 10-15 стотинки на насъщния през миналата седмица не е пределът. Предстои ново повишаване на цената, докъде – вероятно вече само Господ може да каже. На този фон, може би, за да уравновеси везните, дойдоха и добри вести от Министерството на земеделието и продоволствието и ДФ „Земеделие”. Разсрочването с една година на взетите заеми за закупуването на минерални торове несъмнено е жест към производителите. Известно успокоение за фермерите е и новината, че ще си възстановят акциза за горивото, а за произведено и продадено овче мляко от 1 март до 14 май 2007 година ще получат по 7 ст. за литър. Преди време министър Нихат Кабил прогнозира, че до края на годината цените на зърното и хляба ще се успокоят. Очакванията му бяха, че от есента пшеницата ще започне да пада. Нищо подобно не се случва. Хлябът продължава да поскъпва. През миналата седмица 700-грамовият хляб „Добруджа” прибави 10-15 ст. и в София, Смолян и Монтана. Според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов повишението на цените не е самоцел. Обстоятелствата ни принуждават да работим на тези цени, в противен случай би трябвало да работим на загуба, каза още Попов. Браншовиците са единодушни, че главната причина за ценовия растеж е недостигът на пшеница у нас и на световните пазари. Не се сбъднаха прогнозите на министър Кабил през есента, че цените на насъщния ще се успокоят до края на годината, защото пшеницата ще поевтинее. Преди месец министърът обяви, че държавният резерв ще започне да изкупува около 50 000 тона пшеница от борсите в страната, за да раздвижи търговията със зърно. Това ще стане съвсем скоро, заяви тогава Кабил…. Повече от месец – нито дума или действие по въпроса. Сделки няма и причината е една единствена - държавният резерв е оферирал цена „купува” от 330 лв. за тон. Продавачите изобщо не реагират на подобно предложение. Те искат не по-малко от 500 лв. за тон, напоследък дори се появиха и цени от 550-600 лв. Като прибавим към скъпото зърно и високите цени на енергоносителите, и предстоящото очакване за новото им поскъпване, става ясно, че всякакви надежди за раздвижване на зърнения, пазар, укротяване на ценовата експанзия и задържане на цените и на хляба, и на закуските, е илюзия. Все повече се налага мнението, че по Нова година кило хляб ще удари (или надхвърли?!) 2 лева. От Асоциацията на хлебопроизводителите не се наемат да прогнозират колко скъп хляб ще купуваме, въпреки че са убедени, че Новата 2008 г. ще посрещнем с тази цена. А в началото на лятото нищо като че ли говореше за подобен бум. Според председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов повишението на цените не е самоцел. Обстоятелствата ни принуждават да работим на тези цени, в противен случай би трябвало да работим на загуба, каза още той. Реплика Много от най-големите фермери в страната не са съгласни с непрекъснатото повишаване на цената на хляба. По едно време българите като че ли бяха склонни да обвинят зърнопроизводителите за скъпотията, но последните проверки на Комисията за защита на конкуренцията и други проверяващи органи показват, че другаде е заровено кучето, т. е. проблемът отново е там, където е бил години наред: на първо място – при хлебопроизводителите и след това – в търговската мрежа. А дали е истина твърдението, че ако цената не е тази, която сега се налага в търговската мрежа, ще последват загуби? Не, те няма да губят, те просто няма да печелят толкова много. Дори и при порасналите цени на брашното, хлебният пазар може да остане спокоен. От неговото взвривяване няма да спечели никой. Левче за 700 грама във Враца Една-трета, от общо 150-те дребни, средни и по-крупни производители на хляб и закуски във Врачанско, обединени в местния браншови съюз повишават цените на хляба, предаде спецално за „Земеделски пазар” Елеонора Цанова от Враца. Според председателя на организацията Първан Славчев, който е и един от солидните хлебари в региона, основната причина е скокът на цените на брашното. Само до преди десетина дни суровината им е струвала 830 лева за тон, вече качествено брашно струва 920 лева. При това положение, смята Първан Славчев, ние пускаме 700 грамовите самуни на един лев, а стойността на килограм хляб е 1.30-1.50 лева.Всеки, който продава на ниски цени, е от сивия сектор, където се спестяват пари от неплащане на данъци и осигуровки на работниците.По-ниски цени все още поддържат в големите хипермаркети в областния град- "Била" и "Кауфланд", но и тяхното собствено производство франзели е на 1.30 лева. Ако държавата е заинтересована да спре спекулативния скок на зърното, брашното, а оттам и на насъщния, трябва да се създаде Агенция по интервенцията, който в такива случаи като този, на слаба собствена реколта, да внася и предлага на хлебопроизводителите брашно на 400-500 лева за тон, за да има нормална стойност хляба и да не могат търговците на зърно да налагат своите цени, смята той. Доскоро брашното при нас беше на 780 лева, но свърши, сега сме на 830 лева с ДДС, но ще скочи тези дни още, споделя управителят на голямата врачанска мелница Петко Димитров, оплаквайки се че е малко житото тази година, малко е и зърното оставена при тях за преработка на ишлеме. Жестоки глоби за доказани участници в картели Високите цени не само на хляба, но и на млякото и млечните продукти, започналото поскъпване и на месото пораждат сериозни съмнения за картелни обединения между фирми в сектора на газа и храните. Официално съмненията огласи икономическият министър Петър Димитров и ги подкрепи с факта, че някои цени подозрително си приличат. "Идете в един град и вижте цената на природния газ. Това важи и за хранителните продукти", каза Димитров. Дали става въпрос действително за картели или съмнителната еднаквост на цените се дължи на добрата информираност на търговците по отношение на конкуренцията, тепърва ще се доказва. В същото време от Комисията за защита на конкуренцията обявиха, че ще има жестоки глоби ще има за доказаните участници в картели. Според председателя на комисията Петко Николов санкциите могат да стигнат до 10% от оборота на компанията за предходната финансова година. Процентът ще се определя от степента на участие на търговеца в междуфирмения съюз. Това е заложено в проекта за новия закон за защита на конкуренцията. Очаква се документът да бъде разгледан от правителството през ноември и да бъде приет от парламента догодина. Може ли да се спре ценовото надпрепускане? Идеята е стара, но би могла да се реализира през 2008 г., още повече че тепърва предстои обсъждане на бюджета за следващата година и данъците.Става въпрос за намаляване на ДДС за няколко основни храни, което ще се отрази позитивно на пазара. Отсега са ясни всички „за” и „против” подобно предложение. Но в ситуация като сегашната, тази стъпка ще овладее почти кризисната ситуация със зърнения пазар и цените. Щом в Австрия има 3-4 ставки за ДДС, в Полша също са няколко, а в Германия храните се ползват с преференции, защо и България да не го направи?!... Дефицит от 500 хил. т царевица за фураж Около 300-320 хил. т е тазгодишната реколта от царевица. Което означава, че няма да достигнат около 500 хил. т за фуража, необходим за животновъдството. Затова се налага фермерите да купуват фураж по 200 евро за тон. Това каза зам.-министър Светла Бъчварова, която на 17 октомври откри във Варна 29-та международна конференция бизнес среща с изложба „Птицевъдство 2007. Очаква се дефицитът да бъде попълнен с внос при нулево мито от трети страни или от интервенционните количества на Евросъюза. Внос от Бразилия или от Аржентина например би нормализирал пазара. През септември например у нас са внесени близо 50 хил. тона царевица от Бразилия по 340 лв. за тон, което е напълно приемлива цена.