Есенното торене при лозата е икономически оправдано

10-10-2007 г. Предпосадъчното (запасяващо) торене при лозата се извършва преди риголването на площта, избрана за създаването на новото насаждение. Тогава се внасят фосфорни и калиеви минерални торове (с ориентировъчни норми - по 30-80 кг/дка фосфор и калий, в активно вещество) и оборски тор от 3 до 5 тона на декар. В зависимост от съдържанието на хранителни елементи в почвата, в посадъчните ямки, се слагат 5-10 кг угнил оборски тор, 40-80 г троен суперфосфат и 30-50 г калиев сулфат. След запасяващо торене, лозовите растения се наторяват отново 4-6 години след създаване на насаждението. Сроковете за торене на вече създадените лозови насаждения трябва да бъдат съобразени с динамиката на усвояване на хранителните вещества от почвата, ритъма на растеж, свойствата на почвата и други фактори. За климатичните условия на България фосфорните, калиевите и органични торове се внасят комбинирано през есента преди дълбоката оран, с цел заораването им на по-голяма дълбочина в почвата. Есенното торене с органични, фосфорни и калиеви минерални торове е икономически оправдано. В резултат от него се повишават количеството и качеството на продукцията, и се подобрява устойчивостта на лозите към болести, неприятели и неблагоприятни метеорологични условия. Като ориентировъчни торови норми (в активно вещество) при есенното торене могат да се посочат - 8-12 кг фосфор, 10-15 кг калий и около 3 т оборски тор на декар. Торенето с тези торове се прилага през 3-4 години. Посредством периодичното внасяне се използва по-пълно последействието на тези торове като се избягва редовното нараняване на корените. На по-леки почви оборският тор се внася напролет, при условие, че е добре угнил. Заораването му става с първата пролетна обработка на почвата.