"Новобългарски легенди и митове за положението на зърнените пазари"

28-08-2007 г. В редакцията се получи следното писмо: "Уважаеми г-н Рупов, Като човек, който наблюдава и участва в пазара у нас и в света от много години, включително и тази, изразявам удовлетворението си от статията в бр. 16 на вестника "Новобългарски легенди и митове за положението на зърнените пазари" на г-н Игор Валентович. Това е първата вярна оценка на пазара и възможността за внос на пшеница и царевица от други страни. Тя би била много полезна за държавниците ни, защото се отразява пряко върху жизнения ни стандарт. Приемете моите уважения! Д-р инж. Л. Драганов" Ако писмото бе написано от друг, а не от г-н Любомир Драганов, един от най-големите и уважавани специалисти и "играчи" на зърнените пазари, можеше да изпитаме удовлетворение, че сме публикували нещо полезно за читателите. Но в случая писмото е повод за размисъл. Това, че даваме първата вярна оценка, би следвало да ни радва - в нашия занаят е хубаво да си първи. Но фактът е тревожен. Авторът на въпросната статия е специалист, който пише анализи именно за споменатите държавници. Но изглежда тези анализи не се четат или най-малкото не се осмислят. Изглежда, отговорни политици смятат, че самозаблуждението ще ни помогне надвисналата заплаха да ни подмине. Не е нормално толкова време да се будят фалшиви надежди у земеделските ни производители, че има шансове нещата да се оправят, без да се взимат предвид елементарни обстоятелства и факти - например възможностите за внос на царевица от Будапеща. Кой обърна внимание на предупрежденията в нашия вестник още в началото на годината, че у нас няма фуражен баланс? Никой. Сега, след като се видя, че липсата на фуражен баланс може да разтърси животновъдството ни и да докара масови фалити сред фермерите, отново не се усеща особена тревога. На 6 февруари публикувахме анализ под рубриката "Завърши ерата на евтината царевица". Материалът бе озаглавен "Битката между хора и автомобили може да взриви световния зърнен пазар" и в него се отправяше предупреждение, че засиленото производство на етанол от царевица е на път да предизвика продоволствена криза в световен мащаб (предполагаме, че не в резултат на това нашето аграрно ведомство бе прекръстено на Министерство на земеделието и продоволствието). Никой не може да предотврати катаклизмите в климата. Но поне някой можеше да се замисли дали не следва да се намерят още тогава някакви буфери, та днес да не сме толкова подвластни на конюнктурата, да не се стоварва тя като чук върху главите на фермерите. Не е много весело, нали? От в. Гласът на фермера