27-08-2007 г. Има много вредители, които с еднакво удоволствие нападат и цветята и зеленчуците. Един от тях е луковичният (коренов) акар, който порязява луковиците на нарцисите, зюмбилите, гладиолусите, лалето, фрезията, цикламата, грудките на гергината. Нанася големи вреди обаче на лука, клубените на картофите, на цвеклото и морковите. Той е матовобял на цвят с червеникавокафяви къси дебели крака. Прониква в луковиците и се храни с месестите люспи. Повредените части покафеняват и загиват. Самата луковица омеква и става лека. В такива луковици могат да се видят всички стадии на развитието му (от яйца до възрастното паяче). Пренася се предимно с посадъчния материал. От заразените луковици се развиват слаби и деформирани растения. Акарът се развива и размножава много бързо при висока температура и влажност. В почвата заразата се запазва в останалите не извадени луковици или части от тях и по корените на някои плевелни растения. С краткото си развитие, висока плодовитост (женският снася от 1 до 800 яйца) и способността си да преживява неблагоприятните условия е опасен и постоянен неприятел по луковичните растения. Борбата с него е трудна не само поради скрития му начин на живот, но и затова че може да се развива по време на съхранение. След като се почистят и просушат, луковиците задължително се обеззаразяват преди да бъдат поставени на съхранение в предварително обеззаразени помещения. Преди засаждане е добре да се поставят във вода при температура 45 градуса за 1 час или да се пропарват с пара при същата температура за 2 часа. Могат да се потапят и в 0,4 % разтвор на дикофол, латан 20 ЕС-0,1% или митак 20 ЕС-0,4% за около 15 минути.