Видьо Видев, председател на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България:

09-07-2007 г. - Г-н Видев, какво е в момента положението на пазара на слънчоглед и олио в страната? - През последните три месеца международните цени на маслата се повишиха с 40 на сто. Това се дължи основно на повишената употреба на растителните масла – рапично, соево, палмово, за производството на биодизел. Това повишено потребление наруши баланса в световната икономика и в момента се отбелязва недостиг на масла. Всички запаси се изчерпаха, потреблението стана по-голямо от предлагането и това веднага доведе до вдигането на цените. С повишени стойности се характеризира групата на всички видове масла – палмово, соево, рапично и сълночгледово. При слънчогледовото цените скочиха с 40 на сто, а при палмовото се регистрира повишение от 60- 70 на сто. Подобни високи цени на маслата не е имало от години. Тази промяна в стойността намали потреблението на олио за биодизел, тъй като стана по-евтино да се прави дизел от традиционните суровини. Въпреки това обаче балансът е нарушен. За да се възстановят тези количества, трябва да мине поне една година. - Какво се получи в България? - В България миналата година имаше рекордна реколта от близо 1 млн. тона слънчоглед, но през тази година страната регистрира най-голямото количество износ на суровина в целия свят. Имаме над 700 хил. тона изнесен слънчоглед. Това количество се равнява на два пъти нуждите на страната от суровина за олио. Така изведнъж, както имахме големи излишъци предвид на голямото търсене, основно от Турция и Пакистан, в един момент се оказа, че почти ни е трудно да задоволим търсенето от олио и слънчоглед в България. Изтичането на суровина и продукт обаче веднага се отрази на цените и то в посока нагоре. - Ще има ли криза за олио? - По наши разчети няма да има криза за олио, като количества, но цените вече са силно зависими от международните котировки. Внася се от други страни за нашия пазар и в същото време ние регистрираме износ за Турция, Македония, Албания, Косово. Пазарът вече е отворен и трябва да се научим, че каквато е цената на общите пазари, такава ще бъде и в рамките на страната ни. - Ще паднат ли цените, щом се прибере слънчогледа от новата реколта? - Засега прогнозите на специалистите сочат, че няма да има някакви резки спадове, тъй като има голямо търсене на маслодайни култури. Ако пък има рязък спад, то тогава пак ще се увеличи употребата за биодизел и това отново ще вдигне цените. Практиката вече показва, че стойността на слънчогледа не се влияе само от един фактор – хранителната промишленост. Сега влияние оказва и използването на суровината за технически цели. Освен това за да се възстановят запасите, трябва да се засеят повече площи със слънчоглед и с други маслодайни култури. Това ще стане за сметка на пшеница и царевица. Но цените и на тези култури са рекордно високи и те също имат нарушени баланси, тъй като се използват за производство на биоетанол. Така и зърното има същият проблем. За да може да се възстанови баланса, те трябва да бъдат на по-високи цени, за да не се използват за енергийни източници. Конкуренцията между зърнените и маслодайните култури в момента е голяма. Стопаните не знаят от коя повече да засеят, но предвид прогнозите, не мога да очаквам в близката една година да има спадане на цените. - Какъв е размерът на площите, засети със слънчоглед и рапица? - Очаква се около 600 хил. дка да са със слънчоглед, но това са приблизителни цифри. За момента обаче очакванията за добивите от тази култура не са много добри, защото има опасност от суша. Ако не паднат валежи в близките дни, има опасност да се компрометира реколтата. Големите горещини много пречат на развитието на слънчогледа. Растенията не могат да се опрашат от горещината и имам остра нужда от дъжд. Рапицата вече се жъне. Добивите, които се получават, са относително добри, но цялото количество суровина ще отиде за производството на биодизел. - Ако реколтата се компрометира, какъв ще бъде изходът? Ще се внася ли слънчоглед? - Да. Криза за олио няма да има, ще има по-високи цени. При положение, че ЕС е отворена икономика, буквално за 2-3 дни може да се направи внос. Няма да има опашки за олио, но например, вместо 1.80 лв. за литър, олиото ще бъде 2.20 лв. Но ако човек потребява една бутилка средно за месеца, то това увеличение няма да е фатално за бюджета му. По-важното ще е да го има. - В момента кои са пазарите на българското олио? Преди години търгувахме предимно със съседите? Как е сега, след приемането на страната ни в ЕС? - В момента се получава един парадокс. България като територия е една от малките страни производителки на слънчоглед, но вече втора година е най-големият износител на слънчогледово семе. Това се дължи отчасти на нашата близост с Турция. В Турция фабриките са концентрирани в европейската част на страната и са защитени от държавата– митата за слънчогледово семе са по-ниски от митата, с които се облага внасянето на рафинирано и нерафинирано олио. Така на турските производители им е по-изгодно да внасят суровината. Тази практика се отнася до 50 на сто от потреблението в южната ни съседка. Там се поддържат изкуствено високи цени на маслата, което рефлектира и върху стойността, която предлагат за слънчогледа и затова на нас ни е изгодно да изнасяме. Освен това ние традиционно задоволяваме близо 50 на сто от пазара на Македония, Албания и Косово. - Тенденцията каква е, може ли от производството на олио, по-голяма част от преработвателите да се ориентират към биогоривата на базата на слънчоглед? Къде е по-голямата изгода? - Преди години, когато цената на петрола се повиши, биодизелът стана хит. Аз обаче още оттогава съм скептично настроен към продължителността на този бизнес. Сега практиката показва, че съм прав. В Германия, например, се направиха огромни мощности за производството на биогорива, които тази година не могат да бъдат задоволени със суровина. Каква е причината? Тези мощности много бързо изчерпаха излишните количества от олио и когато трябва да се състезават маслата за производството на биодизел и за хранителни цели, последните могат винаги да получат по-висока цена, докато тези, които са за биодизел, трябва да се съобразяват с цените на петрола. Имайки предвид нарастващото потребление на масла, предвид на това, че населението на Земята се увеличава постоянно, двете най-многолюдни държави –Китай и Индия, имат много силно развитие и консумацията на масла за хранителни нужди се увеличава, няма да има много свободни количества суровина за производството на биодизел. - Как е положението у нас? - У нас много колеги пускат нови мощности за биодизел, от които може да се произведе над 150 хил. тона олио. Те ще бъдат готови наесен. Аз лично считам, че те ще имат големи проблеми със суровината, защото при тези високи цени на олиото те вече не могат да бъдат конкурентни с биодизела, поне докато няма законово основание някакъв процент от биодизела да се влага в дизела. - Прогнозата ви за тази година? - Наблюденията ни сочат, че тазгодишната реколта от слънчоглед ще е много по-слаба от миналата година, но точните количества зависят от развитието на растенията, от това дали ще има дъждове или не. Интервюто взе Юлиана ДИМИТРОВА