Деветмесечната забрана тежи като воденичен камък

02-07-2007 г. От 1 януари 2007 г. европейската ветеринарна служба ни наложи 9-месечна забрана на износ на свежо месо и животни. Това означава, че до края на септември ще бъдем обект на сериозни проверки за всичко онова, за което сме се договорили: контролира ли се движението на животните, имат ли необходимата маркировка, спазва ли се забраната за използване на жива ваксина, има ли огнища на класическа чума и т.н. Такава проверка бе проведена през юни и сега се чака докладът, който ще ни каже кое как е видяно в страната и има ли опасност в края на септември да ни бъде наложена трайна забрана да консумираме наше, българско свинско месо, а луканките, суджуците, саламите и надениците да се правят с вносна суровина. Според шефа на ветеринарите у нас доц. Д-р Жеко Байчев доскоро у нас е имало две огнища: в ямболско и шуменско, които обаче бързо са локализирани и ликвидиран и почти четири месеца тази болест няма проявление. В сравнение с европейската ни „колежка” Румъния ние сме къде-къде по-добре - там повече от 150 са „работещите” чумни огнища Много стриктно се спазва и забраната за ваксинация на свинете. Очакванията Докладът на двамата еврокомисари се чака с нетърпение и защо не – с известно притеснение. Защото тяхното заключение, а и предложенията, които ще последват на тази основа, могат да станат причина да се покаже истински червен картон на свиневъдството у нас.Това ще бъде истински крах на цялата политика в животновъдството, правена досега и от земеделското министерство, и от другите правителствени неправителствени институции. И все пак ни се иска да бъдем повече оптимисти в това отношение- очакваме да ни бъдат посочени допуснатите слабости, които обаче не бива да останат в бележниците на земеделските ни ръководители, а бързо да се вземат мерки за преодоляването им. Защото голямата работа е свършена, побрали сме се доста добре в европейската законова рамка и сега остава да се изпипат някои подробности. За какви пропуски става дума? Проблемът източнобалканска свиня отново става обект на внимание. Вече споменахме, че тя се отглежда на открито и животните имат възможност да се придвижват съвсем свободно по целия район. С доста голяма точност е определен и техният брой – не повече от 25-26 хиляди са животните от тази порода. Всички те обаче имат съответните опознавателни марки, едно от важните изисквания на ЕС е напълно изпълнено. И в аграрното министерството, и в НВМС се кълнят, че въпреки трудния контрол на тази чисто българска порода, тя няма да изчезне. Има възможност да се ограничи „чергарският” живот на тези стада, като по този начин ще се изпълнят някои от основните изисквания на Европейската комисия. Явно е, че проблем има, но той може да бъде решен при добро желание от страна на всички заинтересовани страни. Под строгия поглед на министерството, което да приготви и квитанциите за високи глоби на нарушителите.