Ние извършваме контрол в областта на животновъдството и съветваме фермерите кои породи да отглеждат

13-06-2007 г. - Г-жо Георгиева, каква е била системата за репродукция в свиневъдството в миналото и накъде трябва да се върви сега? - В миналото беше много стриктно изградена пирамидалната структура. На върха на пирамидата е нуклеусът, после са репродукторните, а накрая са стоковите стада, които са за угояване. В най-добрите години в България са отглеждани около 4 млн. и 350 хил. броя животни. Условно развитието на свиневъдството може да се раздели на четири етапа. Първият обхваща периода 1939–1960 г. Тогава има нарастване на броя на свинете от 742 хиляди на 2 млн. 553 хил. броя. През втория етап – до 1970 г. се извършват неуспешни реорганизации и броят на животните рязко намалява. Най-успешни за сектора са годините след 1973-а. Тогава става изграждането на промишленото свиневъдство у нас, а броят на животните надминава 4 милиона. Четвъртият етап обхваща периода след 1989 г. През него се наблюдава значителен спад на поголовието – през отделни години с около 70%. През 1999 г. имаше силно увеличаване на броя на свинете. Тогава те достигнаха над 5 милиона. Вероятната причина са по-добрите изкупни цени и субсидирането на животновъдството. В момента в сектора се отглеждат около 1 200 000 животни. - Какво е мястото на агенцията при създаването на качествени стада? - Изпълнителната агенция от дълги години се занимава с контрол на репродуктивните качества в различните направления на животновъдството. Имаме девет дирекции в страната, в които работят квалифицирани специалисти. Те сключват договори със стопаните в различните населени места за контрол върху продуктивните и стоковите качества на животните. Дават съвети на хората какви фуражи да използват, от какви породи да подберат животни. Специално в свиневъдството колегите правят преценка на дебелината на сланината. С ултразвуков апарат се извършва т.нар. тестиране на животните. Ние като членове на ЕС вече трябва да се съобразяваме с новите изисквания на пазара и да се стремим да ориентираме производителите към отглеждане на животни с много нисък дял на сланината в трупа. Същевременно предлагаме фермерите за субсидиране от фонд "Земеделие". Но през последните години има тенденция постепенно дейността по контрола в практиката да преминава към браншовите асоциации. На този етап при тях все още няма напълно изградена структура и те не могат да обхванат всички стопанства, затова агенцията продължава да контролира производителите. - С какво договорът обвързва фермерите? - Той преди всичко задължава нас. След проведените изследвания информацията се връща при стопаните и при сформирането на стадата се избират най-добрите животни, които са с най-тънка сланина и с най-добра интензивност на растежа – 160–170 дена средна възраст. - Има ли програма от национално значение, която да подсигурява вашата дейност от материална гледна точка? - Ние получаваме от бюджета много малък процент, самоиздържаме се от практическата ни дейност – от продажбите на семенен материал, сключването на договорите за експертна помощ и др. От две-три години агенцията се занимава с една програма за консервиране на породите в България – това са автохтонните породи, в отделните направления на животновъдството. Като държавна структура обаче ние по-трудно можем да кандидатстваме за субсидиране в сравнение с неправителствените организации, които по-лесно получават средства. - Щом се самоиздържате, означава, че има интерес към онова, което предлагате... - Все пак ние сме национален координатор по линия на ФАО за генетичните ресурси и във връзка с това издадохме каталог на породите в България, включително и на застрашените. Извърши се мониторинг, за да се види какво е състоянието на цялото животновъдство и в частност на свиневъдството в страната. Заели сме се по някакъв начин да подпомогнем стопаните да съхранят тези породи. В свиневъдството има само 1100 броя майки Източнобалканска свиня във Варненски, Шуменски и Бургаски регион. Искаме по някакъв начин, поне чрез субсидиране от фонд "Земеделие", да съдействаме на стопаните, да се съхрани тази порода. Тя е доста ценна, защото е с много нисък разход на фураж и то през зимния период. През останалото време почти изцяло е в гората на паша – храни се с жълъди и с други естествени природни ресурси. Затова месото й е екологично чисто и с много добри качества. За съжаление фермерите, които я отглеждат, не получават добра изкупна цена, защото вероятно купувачите не са запознати добре с качеството на месото. Може би видът на черните прасета по някакъв начин да влияе върху възможностите за тяхната реализация, но трябва да се знае, че месото им е изключително вкусно. - След като заговорихме за породите, кажете как става оценката на качествата на породите и хибридите? Кои са най-ценните български и чуждестранни хибриди в свиневъдството например? - В момента има около 7–8 породи свине, предимно Голяма бяла от шведски и английски произход, английски Ландрас, Дунавска бяла, има и една нова синтетична линия – Силистра хибрид, която през 2004 г. беше призната като нова порода. Тя е създадена в стопанството в с. Ситово. Използвани са майки от Дунавска бяла с малко кръстосване с Хемпшир и Пиетрен. Източнобалканска порода и Дюрок вече почти няма. Напоследък се внасят доста хибридни майки от холандска селекция. - Какво бихте посъветвали човек, който се занимава със свиневъдство, или тепърва ще започва? Към кои породи да се ориентира? - Новата линия Силистра е с много добри показатели, добри угоителни способности, с много тънка сланина и с голям процент на месото в трупа. Препоръчвам на стопаните да купуват нерези от новата линия с цел подобряване качеството на майките. Новите породи, холандска селекция, също са с много тънка сланина и висок процент на месото в трупа, каквито са изисванията на пазара в Европейския съюз. Това са породите, които ще се наложат. В един по-голям свинекомплекс е необходимо на две години да се сменят нерезите. Защото може да се получи някакво близкородствено съешаване. Ние насочваме фермерите към определена порода, но те избират онази, с която ще работят за района, в който ще се отглеждат. - Каква е оптималната структура на една ферма? - Може би, икономически най-рентабилно е стопанството да бъде с не по-малко от 200 свине майки. Трябва да има около 30–40% ремонтно стадо. Ако фермерите се стремят към тенденциите в момента – с много малко дебелина на сланината и висок процент на месо в трупа, разплодният материал трябва да е наистина такъв – или ще са майки, внесени отвън, или от синтетичната порода Силистра хибрид. От 2005 г. има една наредба за оценка на кланичните трупове. Там е определена скалата на качествата и стопаните ще трябва да се съобразяват с нея. По нея кланичните трупове получават различна оценка и съответно заплащането е различно. Ако животновъдите наистина искат да отговарят на европейските изисквания, ще трябва да се преструктурират. - Какъв е чуждестранният опит при окачествяването? Има ли тенденции, валидни и за нас? - Доста от нашите стопани няма да могат да отговорят на европейсите изисквания, специално в областта на екологичните изисквания – особено за почистването във фермите. Практиката при нас не съответства на западния опит. Там се прилага почистването на водна възглавница. Например Холандия и Дания са страни с голямо развитие на свиневъдството. Това в отделни случаи създава проблеми за опазването на чистотата на въздуха и на почвата. Ето защо там в определени региони е забранено отглеждането на животните. Дано не съм лош пророк, но в един момент може и при нас да се наложи същото изискване. Ние наистина имаме доста резерви поради намаляването на поголовието, но не знам дали това е гаранция, че ще можем да достигнем равнището преди 1989 г. – 4 млн. и 350 хил. животни. При пазарни условия нещата са непредсказуеми. Предполагам, че страната няма да се върне в тези години, когато са отглеждани толкова много свине, тъй като за отрасъла няма европейски квоти. Сега у нас непрекъснато се внася евтино месо от Полша и от други държави и нашите производители в един момент остават на заден план. Не се предвиждат и субсидии за свиневъдството. - Според Вас, как виждате направлението на този етап и в бъдеще? - Смятам, че е необходимо съществуващата през 80-те години пирамидална структура да се възстанови. Да се определят няколко нуклеусови бази в страната, които да произвеждат качествен разплоден материал. Останалите ще бъдат репродуктивни стада или ферми от този тип. На този етап, всеки си произвежда сам. Но въпросът е дали фермерът наистина има нужда от дадената порода в зависимост от целите, които си поставя. А в бъдеще постепенно нашата агенция ще придобие изключително контролни функции върху асоциациите, а те ще контролират всички стопани, които произвеждат разплодния материал.