12-08-2003 г.Зелевата пеперуда е един от най-честите неприятели по зелето. Напада и другите растения от семейството на кръстоцветните като репи, репички, рапица. Пеперудата снася яйцата си по листата. Излюпилите се растения се хранят с тях, като често се вгризват дълбоко в зелките, правейки ги негодни за употреба. Зелевата пеперуда развива от 2 до 4 поколения годишно и зимува като какаквида по стрехи, огради, сухи дървета и др. От нея страда по-често зелето, отглеждано в дворове, а не на полето. Това се обяснява с по-добрите условия за зимуване, които й предлагат населените места. В борбата с този неприятел много е важно унищожаването на какавидите по местата, където зимуват, а това ще рече есенно почистване на огради, стрехи, на стари изсъхнали дървета и пр. За да не снасят зелевите переруди яйцата си върху растенията, може да ги покриете с полиетилен, стига температурните условишя да позволяват. Ако вече растенията са нападнати, ръчното събиране на гъсениците е ефикасно. Трябва обаче да се има предвид, че те отделят секрет, който причинява обриви по кожата. Трябва да се работи с ръкавици. Секретът е отровен за патици и гъски. За борба с неприятеля се използват и някои от следните рецепти. Поръсете растенията със смес от половин чаша сол и една чаша брашно. Гъсениците поглъщат сместа и загиват. Фин дървесен прах или ситно смяна ярма в количества, достатъчни да покрият гъсениците, ще блокират дишането им и те ще загинат. Препоръчва се засаждането в междуредията на мента, розмарин, градински чай, вратига, валериана, домати, целина. Те действат отблъскващо на гъсениците. С успех се използват препаратите на биологична основа срещу гъсениците. С тях трябва добре да се обработят всички части на растението, за да могат гъсениците да погълнат достатъчно спори, докато се хранят. В тялото им се развива гъбичка, от която загиват.