УСКОРЯВАНЕ НА ПРОЛЕТНОТО РАЗВИТИЕ

07-05-2007 г. Цв. Димитрова След презимуването в живота на пчелните семейства се различават два последователни периода. Първият период е в най-ранна пролет (от средата на февруари до средата на март) и се характеризира с т. нар. пролетно (мартенско) отслабване. Дължи се на това, че презимувалите пчели са със слаба кърмаческа способност (една презимувала пчела може да отгледа 1,12 нови пчели) и освен това те усилено умират, а новоизлюпените са все още в недостатъчно количество, за да компенсират тази загуба. По това време трябва да се извърши първият осведомителен пролетен преглед и да се подпомогнат семействата на осиротелите да се придадат майки или да им се дадат пити с мед и прашец. Много добре е, ако в близост до пчелина има ранноцъфтяща растителност, от която пчелите принасят пресен нектар и цветен прашец. В пчелина на тихо и слънчево място се поставя поилка, заредена с вода. В този период пчелите поддържат около пилото температура 34-36°С. Ето защо гнездата се стесняват на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели, като в средата остават питите с пило, заградено от двете страни с пити с прашец, а зад тях са питите с мед. Прашецът не само че е необходим за приготвяне на млечицето и на кашицата за личинките, но освен това той има слаба топлопроводимост и спомага за по-доброто запазване на топлината по средните пити с пило. На питите, които остават в гнездото, трябва да има достатъчно мед (минимум 8-10 кг) и те да са с работнически килийки с кафяв до светлокафяв цвят, защото в тях майката охотно снася в хладното пролетно време. В средата на гнездото може да се постави пита с търтееви килийки или изградена от предната година строителна рамка, която се наръсва с топъл сироп. След като майката снесе в нея и търтеевото пило се запечата, то се разпечатва и изтърсва настрана от кошера на вестник, а питата отново се връща. Така тя служи за капан за улавяне и за унищожаване на голяма част от презимувалите женски акари, които са влезли в търтеевите килийки. Дъната на кошерите се почистват. През този първи период, въпреки че семействата не нарастват, се извършва важна качествена промяна в техния състав, като презимувалите и умиращите пчели се сменят с новоизлюпени. Вторият период се характеризира с нарастване на пчелните семейства. Тогава младите пчели са с висока кърмаческа способност (една такава пчела може да отгледа 3,85 личинки). Според района, метеорологичните условия и силата на семействата този период започва през втората половина на март и продължава до края на май. Той предшества с около 60-80 дни настъпването на главната паша (еспарзета, акация, липа, ливади и др.). През този период трябва да се прилагат най-ефективни начини да се засили снасянето на яйцата от майката и за ускорено развитие на пчелните семейства. Още в началото се прави основна преценка (главният пролетен преглед) на цялостното състояние на пчелните семейства. Пчелните майки със слаба яйценосност се сменят с млади - запасни. Щом в гнездата има мед, подбудителното подхранване започва най-напред чрез разпечатване на меда по питите с пило. Така се освобождават килийки в средната, най-топла зона на гнездото, които бързо се изпълват с яйца и пило. Когато питите се покрият добре с пчели, прави се последователно обръщане на няколко от средните пити с пило, като същевременно се разпечатва медът до площите с пило и на съседните пити. Към средата може да се преместят и пити от по-крайните, които имат по-малко пило, като същевременно им се разпечатва медът. След като медът свърши, подбудителното подхранване продължава с топъл захарен сироп (1:1). При подхранването се внимава да не се запълват всички килийки със сироп, за да има място къде да снася майката. За задоволяване на потребността от пресен нектар и прашец от голямо значение са медоносните видове върби, овощни дръвчета, декоративни храсти, треви и други. Пчеларят трябва да има предвид, че при непостоянно време пчелите не се отдалечават на повече от 0,5 до 1 км от пчелина. Щом в гнездото стане тясно и майката започне да снася яйца на предпоследната пита, то първоначално се разширява с изградени пити с кафяв цвят, които се вземат от склада. Те предварително се държат в топло помещение, за да се проветрят и затоплят, а непосредствено преди даването им в гнездото медът по тях се разпечатва и празните килийки се поръсват с топъл сироп. Отначало питата се поставя до крайната пита с пило, а когато времето се затопли, тя може да се премести към средата. Така подготвени питите веднага привличат пчелите, които почистват и полират килийките, а майката в скоро време снася яйца. Опитите показват, че по този начин количеството на пилото се увеличава с 60% в сравнение със семействата, чиито гнезда са разширявани със студени и сухи пити. Щом се появи восъчен градеж, гнездата се разширяват с восъчни основи, които се поставят по една до крайната пита с младо пило, обърната с тела към пилото, за да го вградят веднага пчелите. След като бъде изградена, тя се премества към средата, а на нейно място се поставя нова и т. н., като старите пити постепенно се изместват към края на гнездото. След като се излюпи пилото, те се изваждат и бракуват. Питите за бракуване, на които има мед, се разпечатват и се поставят зад преградната дъска, за да бъдат почистени. За изграждането на новите пити с работнически килийки се прилага и строителната рамка. С нея се води борба с вароатозата и роевото състояние, като се получава допълнително количество восък. При многокорпусния кошер, когато е на един корпус и той е изпълнен с пчели, пило, мед и прашец, върху него се поставя втори със затоплени и наръсени пити. Ако е с два корпуса и горният е изпълнен с пило и пчели, които покриват отчасти питите и на долния корпус, а времето е топло, се извършва смяна на местата на двата корпуса. Така майката намира пространство за снасяне в горния корпус и след 15-20 дни, когато той се изпълни с пило, се извършва втора смяна (ротация). По този начин снасянето на яйца и отглеждането на пило се извършва във втория корпус, където е по-топло, а долният корпус служи за въздушна възглавница и за склад на прашец и мед, който пчелите се стремят да пренесат нагоре. Така се постига подбудително подхранване чрез вътрешен транспорт на наличната храна от самите пчели. Семейството бързо се развива и може да му се постави трети корпус, зареден с изградени пити и восъчни основи за отглеждане на пило и за медосбор.