Възможности за оборудването на пътеките в кравефермите

17-04-2007 г. Най-разпространеният начин за отглеждане на животните в млечното говедовъдство е свободното отглеждане в дълбоки или високи боксове със скари на пода или пък бетонен под с канали отстрани, по които става редовното почистване на помещенията. Наистина ли това е най-доброто за животните от гледна точка на тяхната физиология? На този въпрос се опитват да отговорят д-р Норберт Консвол, Дагмар Шауб и Ане Цимс от Университета в Росток и Научноизследователския институт по селско стопанство и рибовъдство в Мекленбург - Германия. В момента в Германия има около 4,2 млн. дойни крави, които се отглеждат вързано или свободно. В някои области от Източна Германия, например Мекленбург и Бранденбург повече от 80 на сто от животните се отглеждат свободно. Това е направено за сметка на големи инвестиции. В западните провинции също се преминава към свободно отглеждане. Това се налага от преструктурирането на стопанствата, нуждата от увеличаване на производителността на труда и по-нататъшното увеличаване на млечността. При планирането и осъществяването на този преход наред с икономическите критерии (инвестиции и производствени загуби), много важно е да се отчитат и физиологичните нужди на дойните крави. ЗАБОЛЯВАНЕТО НА КОПИТАТА КАТО "СОЦИАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ" През последните години специалистите обръщат все по-голямо внимание на устройството на пода в помещенията за свободно отглеждане на кравите. Причините за този интерес са зачестилите нарушения в двигателната и половата активност на животните, увеличаването на случаите на травми и заболяванията на копитата. Като една от причините се сочи устройството на пода, който не отговаря на физиологичните потребности на животните. Доказателство е нарасналият процент бракувани животни заради заболявания на копитата. От 6,8 на сто през 1990 година през 2003 г. този процент е 9,6. В момента повече от половината млечни крави в Германия са със заболявания на копитата, а това води след себе си до значителни стопански загуби в резултат от снижаването на млечността, увеличаването на загубите при лечението, нарушаването на производствения процес и прочие. Лечението на заболяванията на копитата в Германия "поглъща" повече от 100 млн. евро годишно. Според британските изследователи те са причина за 27 на сто от загубите заради влошаване на здравето на животните и по този показател заемат второ място след мастита. Заболяванията на копитата възникват в резултат от комплексното действие на няколко фактора, в това число и качеството на подовото покритие. ПОКРИТИЕТО НА ПОДА ИЗПЪЛНЯВА НЯКОЛКО ФУНКЦИИ Проходите в помещенията, където се отглеждат животните, изпълняват редица функции. Това са "магистралите" между отделните зони в помещението. Подът трябва да осигурява на животните комфорт за естествено социално и репродуктивно поведение и грижа за тялото. Препоръчителните размери при устройството на проходите и зоните за хранене и поене са дадени в таблицата. Покритията могат да бъдат нееластични (бетон, асфалт и епоксидна смола) и еластични (гума). От съображения за икономии проходите най-често се правят от бетон, който има един съществен недостатък - повърхността му много бързо се износва, става много гладък и не дава на животните увереност, когато се придвижват по него. Текстурата (спецификата в строежа) на покритието на пода има огромно значение, тъй като тя определя възможността на животните да се придвижват и скоростта, с която правят това, а така също и състоянието на копитата. На гладките и излъскани подове кравите се страхуват да се движат, по-рядко показват желание за скачки, ограничават грижата си за тялото (не се ближат). Те се придвижват със ситни чести престъпвания, така че скоростта на придвижване е съпоставима с тази на животните, които живеят на нехлъзгави подове. Изследванията неоспоримо са доказали високия процент на куцота при животните, които живеят в помещения с хлъзгав под.