12-04-2007 г. 411 502 тона е съхраняваната пшеница в лицензираните публични складове и регистрираните зърнохранилища. 162 152 тона са в публични складове, 117 903 тона в зърнохранилица и 131 447 тона в други обекти за съхранение на зърно. Количеството ечемик е общо 35 160 тона, царевицата е 171 329 тона, а слънчогледът - 154 367 тона. Общите налични количества зърно към 31.03.2007 г. са 776 078 тона. Това съобщи зам.-министърът на земеделието и горите д-р Светла Бъчварова по време на редовната заседание на Консултативния съвет днес в Министерство на земеделието. Малко над 200 хил. тона е количеството зърно, което ще изкупи от лятната реколта Държавният резерв, заяви шефът на Държавния резерв Николай Боршуков. Софийска стокова борса предостави данни от европейските експерти, че производството на мека пшеница в разширените граници на Общността през новия стопански сезон 2007/08 г. ще нарасне с 9,4 млн.т в сравнение с 2006/07 г. до 126,3 млн.т, като се очаква реколта за България - 3,416 млн.т. и Румъния - 4,56 млн.т. На Консултативния съвет беше обсъдено сформиране на оперативна междуведомствена група, която да координира усилията за справяне с проблема "сива икономика". След приемането на Закона за храните, решението за Работната група ще бъде разгледано на Националния съвет по безопасността на храните. На срещата присъстваха представители от Министерство на икономиката, "Икономическа полиция" и Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда". За състоянието на есенните посеви към 23.03.2007 г. информира Цвятко Георгиев, началник отдел "Растениевъдство" към Дирекция "Аграно развитие". Условията на презимуване на есенните култури бяха твърде необичайни, характеризиращи се с положителни зимни температури и критични нива на влагозапасеност на почвата. За периода от октомври -началото на март сумата на валежите беше под нормата, в почти цялата страна. Падналите зимни валежи в равнините бяха краткотрайни и без стопанска стойност, но осигуряваха необходимата влага за развитие на растенията. Ранното пролетното засушаване в повечето области на страната се отрази особено неблагоприятно на късно засетите посеви. При някои от тях бе наблюдавано пожълтяване на долните листа на растенията, което е показател за дисбаланс на азотното им хранене. Отрицателния ефект се засили от засушаването и се влоши от силното заплевеляване на отделни площи /новоразорани ниви, повторки, след слънчоглед и др./, което се явява конкурентно за есенните култури. Необичайните климатични условия станаха причина за скъсяване периода на фенофазите на развитие на растенията и по-ранно преминаване към следващите фази от развитието им. Падналите различни по количество и интензитет валежи след 20 март осигуриха необходимата влага за развитието на растенията и повишиха степента на влагозапасеност на почвата. По данни от проведено извадково обследване на есенниците, не са установени засегнати площи от тежки природно-климатични условия или от масово намножаване на вредители. Посевите са във фенофази на развитие - братене/начало на вретенене. Състоянието на посевите в страната е добро до много добро на около 87% при пшеницата и при ечемика на около 80%. Средно е състоянието на пшеницата на около 12,1% от площите и 18,6% на ечемика. Поради ранното развитие на културите и липсата на зимни повреди по растенията е много нисък процентът на площите с незадоволително състояние - от 1,0 до 1,5%. Като цяло, посевите са оптимално гарнирани, изравнени по височина и в добро физиологично състояние. Наблюдаваните климатични аномалии през зимата и настъпилата пролет не са се отразили негативно на състоянието на обследваните посеви до момента, което е предпоставка за получаването на добра реколта от зърно. Основният определящ фактор за бъдещата реколта ще бъде наличието на влага в коренообитаемия почвен слой. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. Провеждат се мероприятия за подхранване на посевите с минерални торове и се внасят хербициди, основно срещу широколистните плевели. Хербицидната кампания за борба с видовете плевели вече е започнала, което е с около 20 дни по-рано от обичайните срокове в сравнение с предходните години, съобщават от Националната служба по растителна защита /НСРЗ/. Общо 5 108 470 дка – 43 % от засетите площи в страната са третирани до момента. От тях 4 291 081 дка са с пшеница и 816 066 дка с ечемик. Най-висок процент от третираните площи има в областите: Бургас – 100 % и Търговище – 67 %, сочат данните от НСРЗ. Меката зима и наднормените топлинни условия са благоприятствали намножаването на листни въшки и цикади по ечемика и пшеницата. В районите на Добрич, Плевен, Видин, Варна и Велико Търново има завишена плътност от листни въшки, показват обследванията на РСРЗ. Нападение над прага на икономическата вредност е отчетено на 59, 1 хил. дка, а третиране в посочените райони е извършено на 26, 5 хил. дка. В гъстите и буйно израснали посеви се наблюдава появата на някои болести като септориоза и брашнеста мана. Констатирана е появата на жълто ечемично вджуджаване - вирусна болест, преносима от листните въшки и цикади, чиято плътност е около и под прага на икономическа вредност /ПИВ/. Установена е появата на обикновена житна пиявица, житни мухи, житен бегач и други, които също са под ПИВ. В някои райони на страната се наблюдава смесена популация от източно средизимноморската домашна мишка и обикновена полевка, с предимство в развитието на източно средизимноморската домашна мишка. Нанесените щети до момента са ограничени. Положителните температури през месеците януари, февруари и март са дали възможност за подновяване на процеса на размножаване на гризачите. Поради това се очаква чувствително да се увеличи популационната им плътност в отделни площи.