13-03-2007 г. По всяка вероятност не са много животновъдите, които са чували за т.нар. миотонични кози - доста рядка американска порода, известна от края на ХIХ век, която през 80-те години на миналия век едва не изчезна съвсем. За първи път тези кози се появили през 1880 г. в щата Тенеси. Откъде са се взели и до днес остава неизвестно: казват, че четири такива животни докарал в своята ферма някой си Тинсли, а след това от него ги купил друг фермер, чието име било Мейбъри. Разправят още, че същият този Тинсли притежавал и свещена крава, но за нейната по-нататъшна съдба в легендата нищо не се казва. Миотоничните кози са известни със своето рядко генетично заболяване - миотония конгинита. Когато те са удивени или изплашени, у тях настъпва пълен мускулен паралич, животното изгубва способността си да се движи. При това то не изпитва никаква болка и се намира в пълно съзнание. Козата естествено не може да стои на краката си в това състояние и пада странично или по гръб - с изпънати крака. Заради тази особеност на породата в различните щати на Америка тези животни са наричани "нервни кози", "дървени кози" и "твърдокраки кози". Живата маса на една миотонична коза е с 40 на сто по-голяма от теглото на обикновените кози, поради което се смята за порода за месо. Ситуациите, при които козата изпада в неподвижно състояние, са главно следните: непосредствена опасност за живота; огромно количество зърнени храни; красавец или красавица от противоположния пол. Всеки от тези фактори изважда животното от строя минимум за 10-15 секунди. Генът на заболяването се предава по наследство и е рецесивен - т.е. проявява се във всяко второ поколение. Миотоничната коза може да се кръстоса с нормална и генът ще бъде предаден на потомците. Любителите на нервните кози са организирали през 1989 г. своя международна асоциация, която следи за чистотата на породата и съставя съответни стандарти. На герба на тази организация е изобразена коза, лежаща по гръб с копитата нагоре. В продължение на много години ценността на тези кози съвсем не се състояла в месото, получавано от тях. Няколко поколения овцевъди използвали тези животни по доста жесток начин. Вместо да опазват своите стада с помощта на кучета, те слагали във всяко стадо по една нервна коза. Когато от гората внезапно се появявал койот, овцете се разбягвали във всички посоки, а нещастната коза падала на земята парализирана. Тя ставала жертва на хищниците, но всички други животни оставали невредими. От Владимир ЙОНЕВ, в. Фермер