28-02-2007 г. Лавандулата е невисок компактен храст с тесни светлозелени листа, филизи завършващи със свещички от сини или небесносини класовидни цветчета, излъчващи приятна миризма. Цъфти от ранна пролет. Това растение не познава листопад. Като саксиена култура в дома е вечнозелена. Към почвата не е взискателна. Расте на всякакви почви, но се чувства най-добре, ако се смеси част от почва с част от чакъл. Семената се нуждаят от стратификация (прорастване) в продължение на 30-40 дни при температура от плюс 5 градуса. Засяват се през февруари-март в сандъчета на плитко и се покриват с полиетиленово платно. Разсадът се разсажда през април-май. Лавандулата има много полезни свойства – ароматни, лечебни, декоративни. Ароматната трева е любима подправка за зелените сосове. Сухи букети се използват като ароматизатори за гардеробите с бельо. А платнени торбички с лавандула, поставени при вълнените дрехи, пропъждат молците. Лавандулата е отличен помощник и за личната градина. С извлек от цветове и клонки се пръскат картофените насаждения, колорадския бръмбар страни от такива лехи. Не обичат миризмата на лавандула и ябълковия плодов червей и други неприятели. Лавандулата може да се отглежда в градината, но надземната част често замръзва. Напролет обаче израства отново. Отвара от клончета и цветове помага много при простудни заболявания, действа антисептично, успокояващо и като спазмолитично средство. След тежкия ден е много добре да си направиш вана с отвара от лавандула.