21-02-2007 г. Обща картина на бранша Македония е около два пъти по-малка от България по територия, силно планинска страна. Този релеф предпоставя развитие на пчеларството предимно към диворастяща растителност. В действителност при едно население около 2 млн. македонските пчелари са относително многобройни – близо 10 000 души с над 75 000 пчелни семейства. Преобладават многокорпусните кошери – 40 %, Дадан-Блат – 30 %, Фарар – 20%, и други – останалите 10 %. Прави впечатление големият брой на кошерите тип Фарар, с който работят предимно професионални пчелари и има натрупан опит от употребата му. Средният добив на мед е около 19 кг на семейство, годишното производство е в границите 800-1200 тона. Основните количества мед са от акация, по-малко от липа, кестен, драка, понякога манов. Много добри резултати дава ливадната паша. Характерно за западните ни колеги е високият брой любители пчелари. Средната възраст на пчеларите е 45-55 години. Стационарните пчелини са около 80%, подвижно пчеларство практикуват над 20% от пчеларите. Пчеларският съюз на Македония включва 5 регионални съюза, 34 местни сдружения, един репродуктивен център и 5 търговски и преработвателни фирми. Прави силно впечатление цената, на която се продават пчелните продукти – 2 евро за продажба на едро, 3-4 евро при продажба на дребно. Цените на прашец, прополис, пчелно млечице, комбинациите от тях са още по-високи – например мед с пчелно млечице (около 0,250 кг) е 7-8 евро. Медът се продава основно по пазари и фестивали, в директни продажби от дома и пчелина и по-рядко го има в магазините. В края на септември в Скопие се организира седмичен фестивал на меда, на който се продават тонове мед. Биологично пчеларство в Република Македония Началото на биологичното пчеларство е в 2004 г. Понастоящем има 2 сертифицирани и 7 пчелина в конверсия. Пчеларите работят с 2 сертифициращи фирми, едната от които е българската “Балканбиосерт”. Държавната подкрепа за биологичното пчеларство е около 400 евро за 50 кошера. Финансова поддръжка се дава до 50% на консултантските услуги и до 50% при лабораторните анализи. Проблемите, свързани с биологичното пчеларство, се свеждат основно до липсата на биологичен восък за кошерите и на биологична захар за подхранване. Особено добре се отразява на добивите вертикалният медоносен конвейер. Пчеларите в Македония са запознати с основните принципи на биологичното пчеларство и имат определен икономически интерес от практикуването му. Техният пазар е вътре в страната и очакваното разрастване на консумацията на екологични продукти за тях е свързано с по-добри печалби. По отношение на цените македонските пчелари проявяват твърдост и единност при формирането им. Там много рядко си позволяват волността да продават евтин мед. Това се дължи на по-висока икономическа култура и задружност в реализацията на пазара. Споменатите по-горе над 30 сдружения работят като нашите пчеларски дружества, но са регистрирани юридически и имат доста висок членски внос за членовете си (между 20 и 50 евро). Тези пари са тежест, но и права при реализацията и снабдяването с инвентар, лекарства и храна за пчелите. В рамките на посещението ми имах възможността да се срещна с пчелари от Скопие, Битоля и Охрид. Такъв е Гоце Стояновски, който пчеларства с около 1000 кошера. Повечето от тези кошери са Ленгстрот-Рут, но има и собствена система. Практикува подвижно пчеларство на палети и произвежда между 15 и 35 тона годишно. Гоце твърди – “Простото е най-ефективно” , и го доказва на практика. От в. Пчела и кошер