Производството на краставици като късна култура все повече се увеличава. Те се отглеждат във всички райони на страната. По-големи площи има около преработвателните предприятия. Продукцията е предназначена предимно за консервната промишленост, а малка част - за консумация в прясно състояние. За късно производство се използват предимно късоплодни сортове, тип корнишони - Парижки корнишони, Победа, Ирен, Левина, Калиопа, Вертице, Глория и други. Късните краставици се отглеждат обикновено като втора култура след ранни зеленчуци - ранни картофи, грах и други или след ечемик, фий и други. Подготовката започва с почистване на растителните остатъци от предшественика. Краставиците са много взискателни към запасеността на почвата с хранителни вещества в лесноусвояема форма. Въпреки че не изнасят големи количества хранителни вещества, те се нуждаят от изобилно торене. Когато предшестващата култура е получила основно торене, при предсеитбената оран се внасят само минерални торове - 40-50 кг суперфосфат и 15-20 кг калиев сулфат. В случай че предшественикът не е торен основно, се внасят по 2-2,5 т/дка разложен оборски тор. Освен основно торене, за да се получат високи добиви, е необходимо да се подхранва през вегетацията. Правят се 1-2 подхранвания с минерални торове. Първото подхранване се извършва при първата копан с 10-15 кг/дка амониев нитрат и 10 кг суперфосфат. Второто подхранване се прави в началото на плододаването със същите количества торове. Сеитбата на късните краставици се извършва на етапи през юни и началото на юли. Изследванията са показали, че най-добри резултати се получават при сеитба в началото на юли. При по-късна сеитба рязко се намалява добивът.
Засява се на различни разстояния в зависимост от сорта - 80х10,80х20, 80х30, 90х15, 90х20 и 90х30 сантиметра, по едно растение в гнездо. Сортове, които развиват по-къси стъбла (Парижки корнишони), е най-добре да се засяват на разстояния 80х20 сантиметра. Сеитбата се извършва на равна повърхност с редосеялка. На декар са необходими 350-400 грама семена. Дълбочината на засяване зависи от състоянието на почвата и е в границите на 2 до 4 сантиметра. За да се осигури пълноценно поникване, е необходимо почвата да е добре навлажнена през периода, когато никнат семената. При сухи почви мястото се набраздява, полива се и след просъхването се засява на ръка при същите междуредови разстояния, по 3-4 семена в гнездо. В случай че поникването не е редовно, празните места се подсяват с накиснати във вода семена. Няколко дни след поникването посевът се окопава механизирано, а в защитната зона и в реда - на ръка. Дълбочината на първото окопаване е по-голяма - 10-12 см. Следващите окопавания се извършват след поливка или дъжд, като растенията се загърлят, за да развият по-мощна коренова система.
Прорежда се два пъти - когато се формира първият лист и десетина дни по-късно. Краставиците имат големи изисквания към почвената и въздушната влажност. При нередовно напояване добивите се намаляват и качеството на плодовете се влошава (вгорчават се). Напояването с размит в поливната вода оборски тор се отразява твърде благоприятно. За да се създаде по-добра въздушна влажност и да се намали вредното влияние на вятъра, късните краставици се отглеждат в кулиси от царевица. Тя се засява през 10-15 реда, напречно на посоката на вятъра в редовете на краставиците, за да не се пречи на механизираната обработка. Навременната беритба има голямо значение за получаването на висококачествена продукция. Обикновено се бере през ден, а в усиленото плододаване - всеки ден. Освен стандартната продукция се обират и всички прерасли и недоразвити плодове.
