От всички видове домашни животни овцата се опаразитява най-често и в най-голяма степен поради: Дългият период на пасищно отглеждане; Практиката да се отглеждат овцете през оборния период на несменяема постеля; Силно изразеният стаден инстинкт и близкият контакт предразполага разпространението на някои паразитози (краста)
Опаразитените овце приемат по-малко фураж. Икономическите загуби достигат до 90-100%. Загубите се изразяват в: загуба на живо тегло, отслабване на имунитета и предразполагане към вторични инфекции, спадане на млечността, влошаване качеството на вълната,смърт.
От всички категории овце най-уязвими и с най-високи загуби от опаразитяване са агнета и шилетата оставени за разплод (от 2 до 12 месечна възраст). Младите животни имат все още слаба и неукрепнала имунна система.Освен това съществува и възрастова възприемчивост към определени паразитози, към които възрастните животни са невъзприемчиви. Опаразитените животни изостават в растежа си, измършавяват, вълната им се проскубва, страдат от вторични белодробни и храносмилателни заболявания.
Най-често срещаните паразитози по агнетата и шилетата са:
Мониезиоза – причинява се от тении (цестоди) – Moniezia expansa и Moniezia benedeni. Тениите са дължина от 1 до 5 m и щирина 1,5 cm, развиват се в тънките черва. Болните животни отделят с фекалиите яйца, които се поглъщат от малки пасищни кърлежчета. Овцете се заразяват, като заедно с тревата поглъщат и кърлежчета, заразоносители. Заболяват най-често агнета на 2 до 6-месечна възраст. В организма на агнетата тениите се развиват в продължение на един месец, но преживява в червата до 5-6 месеца. Заболяването се появява 1-2 месеца след изкарване на агнетата на паша. Болните агнета изостават в растежа, изморяват се лесно, намаляват пашата, жаждата се увеличава. Появява се диария и в изпражненията се забелязват части от тенията. При възрастните овце тези тении се развиват рядко и слабо.
Танева: От 2021 г. над 14 хиляди овце и кози остават без преходна помощ, ако не договорим друго
Стронгилоидоза – причинителя се причинява от кръгъл червей (нематод) –Strongyloides papillosus. Представителите на този вид червей могат да живеят както като паразити и така като свободни организми. Тези паразити се развиват само в младите животни. Способността им да имат свободно живеещ стадий в биологичния си цикъл има голямо значение за разпространението и епизоотологията на стронгилоидозата. Наличието на слабо инвазирани животни през пролетта, при благоприятни условия – обилна влага и висока температура- може да стане причина за масово инвазиране на агнетата. Женските паразити се локализират в тънките черва, а мъжките, след оплождане на женските, приключват живота си в белите дробове. Паразитите увреждат тънките черва и тяхната функция. Явява се тежка диария, загуба на апетит, отслабване, временно залежаване и много често масова смъртност. Преживелите агнета остават дребни и не могат да развият продуктивните качества характерни за породата.
Буностомоза - Причинител е нематода Bunostomum trigonocephalum. Ларвите на този паразит се излюпват във външната среда и постъпват в организма на овцете по два начина: директно – чрез храната и индиректно – през кожата и по кръвен път се отнасят до белите дробове и оттам в червата. Постъпилите ларви и по двата начина се вмъкват в лигавицата на тънките черва и се превръщат в полово зрели паразити. Тази болест се развива главно през лятно-есенния период и обхваща лошо охранените шилета. Паразитиращите в тънкото черво буностоми се хранят с кръв и тъканни частици. При залавянето си за лигавицата те предизвикват ранички и кръвоизливи, които стават огнище на вторични и инфекции. Заболелите шилета отслабват бързо, развиват анемия, обезводняват се, появява се диария. Ако не се вземат мерки и при масова инвазия овцете умират за няколко дни.
Хабертиоза - Причинява се от Chabertia ovina. Болестта е посевместно разпространена в страната. Клинично се проявява през есента и зимата. Боледуват предимно шилетата. Проявава се общи смущения и чревни разстройства.
Трихостронгилидози. Това наименование отговаря на голяма група заболявания, причинявана от семейство нематоди, най-опасен от които е вида Haemonchus contortus. Тези червеи паразитират в целия стомашно-чревен тракт. Заразяването става през целия пасищен сезон. Инвазирането става с поетата трева или чрез замърсена вода. Важно условие за възникване на трихостронгилидози са продължителното държане на паша в малки пасищни участъци на възрастни овце с подрастващи животни; особено опасни са прикошарните пасища и околоводопойните участъци; същата опастност за паша представляват и крайречните влажни места за пладнуване. Заболяването протича с отслабване, проскубване на вълната, диария. При силна инвазия настъпва и смърт.
Диктиокаулоза. Заболяването се развива като ензоотия сред младите овце с признаци на бронхопневмония, общо изтощение и с висока смъртност. Причинител на болестта е нематода Dictyocaulus filaria. Заразяването става с хранат и водата. Ларвите по кръвен и лимфен път достигат до белите дробове, където се развива половозрялата форма на паразита. Червеят прилича на бял конец с размери 15 cm за женската и 8 cm за мъжкия. Болестта обикновено възниква 1-2 месеца след изкарване на паша. Животните имат суха и болезнена кашлица, от носа изтича слуз, която при засъхването причинява хъркане. Овцете слабеят, млякото намалява, вълната се проскубва, появяват се отоци по главата, гърдите и краката, по-късно настъпва диария и умират от изтощение. Най-чувствителни са агнета, докато при добро хранене и слаба инвазия възрастните овце не показват видими признаци.
Това са най-често срещаните паразитози, но агнетата и шилетата могат да бъдат инвазирани със всички паразити, паразитиращи по вида. Много важно е да се познава епизоотичната обстановка в региона, в които се намира стадото. Собственикът или управителя на фермата трябва да знае и извършва следното:
- Задължително да обезпаразитява стадата два пъти през годината – преди започване на пасищния период и по време на преминаване към оборен режим на отглеждане, т.е. през пролетта и есента.
- Да обезпаразити шилета 20-30 дни след пускането им на паша.
- Да отглежда шилетата за разплод отделно от основното стадо до навърщване на стопанска зрелост.
- Най-ефективното лечение се осъществява тогава, когато предварително са взети материали (фекалии, кожни сегменти) за паразитоологично изследване за поставяне на точна диагноза на заболяването и се установи степента на инвазията. След това се избира най-подходящия препарат за третиране и се дозира в съответните количества спрямо степента на инвазията и паразитите, които са открити.
- Винаги да се съветва и да търси помощ от ветеринарен лекар при възникване на здравословен проблем в стадото.
Доц. д-р Никола Методиев – Институт по животновъдни науки - Костинброд
