За много любители градинари набавянето на оборски тор често се превръща в проблем. А е съвсем лесно да бъде заменен с компост. Компостът е добре разложена смес от всякакви растителни и животински отпадъци, както и органични отпадъци от домакинството. Всеки, който отглежда растения, може да си го приготвя. Най-добре е това да става в специално направена яма, но може и на купчини, оградена по подходящ начин. По състав на хранителните за растенията вещества компостът съперничи на оборския тор, а в някои случаи го превъзхожда. За разлика от оборския тор той може да не съдържа плевелни семена.
Прави се по всяко време на годината, но есента, когато има толкова много растителни отпадъци и съдържащите се в тях хранителни за растенията вещества се разпиляват, е много подходящ момент. Използват се растителните остатъци от градината, плевели (трябва да нямат семена), окапали листа. Не бива да се използват листата на ореха и конския кестен..
Ако сме пропуснали да наторим през есеннта можем ли да го направим върху снега!
Подложените на компостиране отпадъци се раздробяват, доколкото това е възможно, насипват се на определеното място и се намокрят с вода. Добре е в нея да се разтвори малко карбамид, но може да се мине и без него. Оформеният пласт се покрива с пръст. Над този покривен пласт се оформя нов пласт от отпадъци и така докато се изпълни траншеята или купчината. Най-отгоре се покрива с по-дебел пласт пръст и желателно с найлон или друг подобен материал.
Натрупаният материал периодично се разкопава и размесва с лопата, като при нужда се овлажнява. Така компостът “узрява” и обикновено за не повече от година е готов за употреба. В узрелия компост не могат да се различат отделните съставки. Преди употреба се пресява, за да се отстранят някои неразложени компоненти, които отново се връщат за доугниване.
