Правилната резитба намалява вредата от болести и неприятели

17-01-2006 г. Резитбата на овощните видове се прилага за формиране на короните при младите неплододаващи дървета и за регулиране на растежа, плододаването и подобряване на светлинния и въздушния режим на короната на плододаващите. Освен агротехническа тя е и основна профилактична растителнозащитна мярка. С нея в значителна степен се ограничава развитието на редица гъбни и бактериални болести, както и на някои важни неприятели, които зимуват и повреждат стволовете, клонките, клоните и леторастите, а в някои случаи водят и до загиване на цели дървета. С резитбата и просветляването се изрязват и изгарят всички счупени, болни, изсъхващи и изсъхнали части на короната и с това се отстраняват източниците на новата зараза. Резитбата създава неблагоприятни условия за развитието на струпясването по ябълката, крушата и бадема. Изрязват се заразените леторасти и клони от брашнестата мана на ябълката и прасковата, от огнения пригор на крушата, дюлята и ябълката, от съчмянката и ранното кафяво гниене по костилковите, на нападнатите клони и клонки от корояди и дървесинояди, от кръвната въшка, изрязват се гъсеничните гнезда на листогризещите гъсеници, събират се и се изгарят мумифицираните плодове и останалите по бадемовите дървета черни плодове, премахва се заразата от кафявото гниене по овощните култури, на загниването на завръзите по дюлята и други. Съвременната и съобразена с хабитуса на овощния вид и сорт резитба за прореждане на короната има голямо значение за борбата с болестите и неприятелите. Чрез нея е възможно да се унищожават до 45-70 на сто от зимуващите запаси на някои видове листозавивачки, на анарзията по прасковата и кайсията, на брашнестата мана, короядите и други. Резитбите влошават условията за развитието на повече от причинителите на болести чрез създаване на неблагоприятен микроклимат за тяхното развитие и създават възможности за по-добро проникване на работните разтвори до патогените и неприятелите. Резитбата извършете през невегетационния период, като започнете от ябълките и крушите, които са най-студоустойчиви, а на костилковите видове - в края на зимата-началото на пролетта, при започване на камбиалната активност за предпазването им от заразявене през раните от кафявото гниене, съчмянката и други болести, причиняващи язви, раковини и смолотечение по клоните и клонките. Това не трябва да се извършва по-късно от фенофазата набъбване на пъпките. Раните трябва да се заглаждат с остър нож и след това да се намазват с блажна боя (бял латекс), с овощарски мехлем, към който се прибавя препарат - шампион или фунгуран. Много добре е да се използват и специални пасти, които ускоряват зарастването на раните и по този начин предпазват от допълнителни заболявания - треванол и треванол Ф. През тях не могат да проникнат причинителите на гъбни и бактериални болести. Много важно от растителнозащитна гледна точка е още при формирането на короната на младите дървета да се създават по-редки и проветриви корони, за да не става нужда впоследствие да се премахват дебели клони, което води до отслабване на дърветата и до образуването на големи рани, които бавно зарастват и може да станат причина за измръзване и загниване на отделни клони и на цялото дърво. Такива дървета лесно се заразяват от причинителите на болести и се нападат от неприятели. Правилната резитба съгласно с биологичните изисквания на отделните видове и сортове от формирането на короните на младите дървета до резитбата за подмладяване има изключително важно значение за здравното състояние на дърветата, за тяхното нормално развитие, растеж и плододаване. Затова не трябва да се подценява от овощарите. Настоящото състояние на овощните насаждения е ненормално за родното овощарство. От в. Фермер