Въпреки че селското стопанство остава един от малкото сектори с положителен търговски баланс в икономиката на страната, за три години – от 2014 до 2016 година, брутната добавена стойност на отрасъла е намаляла с над 1 милиард лева, а това означава сериозен срив на приходите от този отрасъл. Това са изводите от Аграрния доклад за 2017 г., в който се отчитат данните до 2016 година включително.
Спадът безспорно се дължи на ниските световни цени на зърното, месото, млякото и други основни продукти, чиято брутна стойност след 2014 г. отчита непрекъснато движение надолу. Фрапантен е случаят със зърнените култури, приходите от които намаляват в три последователни години. Ако през 2014 г. добавената стойност от зърно е била 2,7 милиарда лева, то през 2016 година вече пада на 2,3 милиарда лева.
Спадът е най-силен при царевицата за зърно. Преди три години добавената стойност от нея е била в размер на 778,7 млн. лв., през 2015-а пада на 740,2 млн. лв., за да се стигне до 635 млн. лв. през 2016 г., когато сривът е 14,2%.
Намалението при меката пшеница е далеч по-малко, защото ниските цени се компенсират от повишеното производство и от масирания износ. По данни на Аграрния доклад през 2014 г. брутната добавена стойност от меката пшеница е била над 1,585 млрд. лв., през 2015 г. – 1,473 млрд. лв., а през миналата година - 1,433 млрд. лв.
Единствено слънчогледът държи сравнително добри позиции. Преди три години приходите от тази култура са възлизали на 1,203 млрд. лв., през 2015 г. – 1,231 млрд. лв., а през миналата година добавената стойност пада с 5%, до 1,167 млрд. лв.
Животновъдството също не носи големи приходи за отрасъла. За трите отчетени години брутната стойност от всички животновъдни отрасли намалява с над 20%. Или ако през 2014 г. приходите от този сектор са били 978,6 млн. лв., то през през 2016 г. се сриват до 757,2 млн. лв.
Намаление има и при пресните зеленчуци, въпреки че при тях сривът се дължи основно на намалялото производство, не толкова на спада в цените. Нещо повече, там цените на производител са се понижили незначително. Според аграрния доклад индексът на цените през трите години е бил съответно 86,7 за 2014 г., 83,6 за 2015 г. и 80,9 за 2016 г.
В същото време индексът при пшеницата е бил 120,1 през 2014 г.,122,2 през 2015 г. и 108,9 – през 2016 г.
Ценово нещата стоят най-добре при плодовете, където за повечето от тях през 2015 и 2016 г. се отчита ръст. Ако при крушите индексът на цените през 2015 г. е бил 56,4, то през миналата година се повишава до 67,1 пункта.
За черешите ценовото увеличение е от 105,7 пункта през 2015 г. на 114,7 – през 2016 г.
