Някои цветя, които виреят в планински райони на страната ни, отдавна са намерили място и в дворните градини. Много са днес любителите, които редом с кокичето и минзухара отглеждат игликата, горската теменужка, съсънката, гороцвета и други подобни на тях. В дворовете те оформят бордюри, цветни петна или лехички, но най-подходящи изглежда са за скалните кътове. Разположени там, те сякаш ни повеждат по пътеките към планинската омая и създават много пролетно настроение преди пролетта напълно да е разцъфнала.
Ако ги нямате в двора си, недейте да ги изскубвате от местата, където свободно растат. Така посягате на природата. Някои от тях дори не понасят използвания при други цветя начин на размножаване чрез разделяне на възрастни растения. По добре е да отберете семена. Със семена може да се снабдите и от съседи и приятели, които ги отглеждат. Отгледайте си разсад и засадете младите растения там, където творческото ви въображение ще създаде насладата за окото.
Разсадът от тези цветя на прохладата се отглежда на открито в градината. Засейте семената в сандъче или друг подходящ съд още сега, през февруари. Навлажнете почвата и за да не изсъхва лесно, обвийте сандъчето с полиетилен. Така го заровете до ръба в двора под някой храст, дърво или друго полусенчесто място. Със затоплянето на времето семената ще поникнат. Когато стръкчетата поотраснат, в хубав тих ден ги пикирайте в лехичка, наторена с прегорял оборски тор и разположена също на полусенчесто място. От така отгледания разсад ще получите обилно цъфтящи растения.