Обикновената съсънка може да се размножи чрез семена и делене

Обикновената съсънка (Anemone pulsatilla) е позната и под народното название котенце. У нас е широко разпространена из пасища и сухи ливади. Това са многогодишни растения. Стъблото е слабо разклонено, нараства непрекъснато, като достига максимални размери 35-40 см.
Листата биват два вида. Първите оформят приземна розетка и са двойно или тройно пересто нарязани. Вторият вид са тези, които се развиват по стъблото. Те са сраснали в основата си и са ситно пересто нарязани. И двата вида листа са изобилно покрити с власинки, от които изглеждат като сребърни. Заради тази пухкавост наричат растенията “котенца”. Едрите до 6-7 см в диаметър цветове са разположени на върха на стъблените разклонения. Те са красиви камбанки, които най-често са наведени, но може и да са изправени. Обикновено са светло виолетови, но са селекционирани сортове със сини, розови, жълти и червени цветове. Тичинките са много и по-къси от венчелистчетата. В основата на цвета между тичинките и венчелистчетата има пръстен от нектарни жлези, които привличат пчелите. Цъфти през април-май.
След прецъфтяването се оформят почти овални, красиви съплодия.

За да се развива добре, обикновената съсънка изисква сенчести или със северно изложение места. Почвата трябва да е лека, умерено влажна. Предварително тя трябва да е обработена поне на 20 см дълбочина.
Растенията се размножават със семена. Те обаче бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се засяват веднага след прибирането им. Засява се съвсем плитко. След като пониците укрепнат, пикират се на разстояния 6 х 8 см. През този период съсънката е много чувствителна, затова се полива редовно. На постоянно място се засажда на следващата година на разстояния 25 х 25 см. Възрастните растения са студоустойчиви, затова през зимата не се покриват. Освен това са и сухоустойчиви, което е предпоставка по време на цъфтежа да се поливат само в изключителни случаи.
Късно през есента стъблата трябва да се изрежат и да се изнесат от градината. Около растенията се окопава само след като поникнат. С това се избягва нараняването на корените. През вегетацията се плеви няколко пъти. Най-красиви са растенията на четвъртата - петата година. На едно място може да останат да 10 години.
Освен чрез семена, съсънката може да се размножава и чрез разделяне на коренищата. При това се внимава да не се нанасят излишни рани. Много красиви комбинации може да се направят с други ранноцъфтящи видове. Подходящи са иглики, минзухари, мускари и други. Може да се оформят красиви групи край дървета и храсти или да се зацветяват алпинеуми.