На този въпрос не може да се отговори еднозначно без да се познават повените условия, изложението, надморската височина и други климатични особености. По принцип овощни градини с наклон над 10-15 градуса могат да се създават само след терасиране. Единични дървета и малки любителски насаждения могат да се засаждат и без основно терасиране, като за всяко дърво се изгради малка локална тераса. Без това не е възможно провеждането на необходимите грижи по отглеждането.
В повечето случаи мощността на почвата при силно наклонените терени е много малка, а когато тя е под 60-70 см почти никой овощен вид не може да се развива добре. Незадоволителна е и запасеността с хранителни вещества и особено водният режим. В горната част на такива терени почвата е най-плитка, най-бедна и най-суха. Колкото по-стръмен е теренът, толкова е по-сух, поради бързото оттичане на дъждовната вода към по-ниските части, където овлажняването е сравнително по-добро. Различията в температурния режим на северните и южните склонове водят и до различия във водния им режим, като северните склонове са по-добре овлажнени. Поради това при нашите условия овощните растения се развиват в сравнително по-добре на северните и донякъде на североизточните изложения. В горната половина на склоновете, трябва да се засаждат най-сухоустойчивите видове – бадем, вишна, слива, афъзка, орех, мушмула, дрян и донякъде череша. При избора на видовете за засаждане на по-стръмни терени, трябва да се имат предвид подложките и сортовете. Вишната и черешата трябва да са присадени на махалебка, прасковата – на бадем, а ако засадим и някои по-ранни круши те трябва да са на семенна подложка. При такива терени от ранозреещите сортове ще се получат по-добри резултати.
Важно условие при използването на такива терени за овощни насаждения е подобряването на почвените условия. Ако не може да се извърши основно терасиране, то трябва да се изградят локални тераси за отделните дървета. При оформяне на терасите трябва да се внимава да не се затрупа в края им по-богатият хумусен хоризонт. Предварително той трябва да се отдели встрани и след изграждането на терасата да се върне в зоната, където ще се засади дръвчето. Друго важно мероприятие е изкопаването на по-широки и по-дълбоки посадъчни ямки и по-обилното им наторяване с оборски и минерални торове. Недостигът на влага в почвата при наклонените терени единствено може да се компенсира чрез локални поливки в околостъблени чаши.
В заключение може да се каже, че при по-силно наклонени терени задоволителни резултати от отглеждането на овощни растения могат да се очакват, ако сме извършили предварителна подготовка на почвата и ако климатичните условия позволяват. Най-подходящи за такива терени са бадем, вишна, слива, джанка, дрян, мушмула, лешник и ако почвата е по-дълбока – череша, кайсия и орех. При терени с южно изложение трябва да се избягва засаждането на рано цъфтящите видове – бадем, кайсия, праскова и череша, тъй като рисковете от пролетни измръзвания са много големи.