Цветното зеле (карфиолът) е и вкусен, и полезен зеленчук. Размерите на главите зависят силно от сорта и могат да достигат от 300 грама до 2 килограма. Недостатък на много от популярните сортове обаче е късното узряване, затова при очакване на слани могат да бъдат покрити с плътно фолио или найлон.
За сметка на това карфиолът може да бъде поливан докрай, тъй като за разлика от обикновеното кочаните не се цепят. Реколтата не е застрашена от слънцето през есента, така че не се налага за откъсваме или връзваме най-горните листа. Полезно е подхранването с настойка от дървесна пепел и с фосфорно-калиеви торове.
Цветното зеле е капризна култура, но пък не се страхува от студовете, преживявайки застудявания до -6 градуса по Целзий. Поради това не струва да се бърза със събирането на реколтата, особено след слани – трябва да се даде възможност на главите да се размразят на корена, за да не загубят вкусовите си качества.
Реколтата се събира избирателно, като се ориентираме по състоянието на главите. Доколко са готови се проверява с пипане – трябва да бъдат плътни, а ако се появят меки участъци, реколтата трябва да бъде прибрана спешно. Ако пък главите останат на корен повече от необходимото, те разбухват, пожълтяват и започват да цъфтят, което означава, че вече не са годни за храна.
Брюкселското зеле ( или броколи) изглежда доста необичайно наесен. Някои сортове израстват до 1,20 метра и започват да наподобяват палми с множество дребни (по 15-20 грама) кочанчета, прилепени към стволовете на растенията. Отглежда се именно заради кочанчетата. С броколите обаче трябва да се внимава, тъй като е склонно да трупа нитрати.
Около 2-3 седмици преди прибирането на реколтата трябва да бъдат откъснати върховете на растенията, тъй като това значително ще увеличи добивите. Не трябва обаче и да се прибързва с тази операция, нъй като това ще доведе до появата на нови филизи и ще забави узряването на реколтата.
Прибирането на реколтата започва, когато кочанчетата придобиват своеобразен блясък, а листата пожълтяват и започват да опадат. Обикновено се прави на 2-3 пъти, като първо се откъсват големите кочанчета, а след това по-дребните.
Брюкселското зеле се съхранява много трудно след откъсване и затова или се използва за храна веднага, или кочанчетата трябва да бъдат замразени. Ако трябва да ги запазим свежи, целите растения се изкопават от почвата с корените и се отрязват всички листа. След това се полагат едно до друго в мазето, като корените се засипват с влажен пясък. В такива условия реколтата може да се запази до коледните и новогодишните празници.
