Министрите на земеделието и на туризма Румен Порожанов и Николина Ангелкова застават зад общ проект „Сподели България“, чиято основна цел е да популяризира родината като туристическа дестинация с акцент върху природните и исторически забележителности, качествените български вина и традиционната кухня. Проектът се финансира от държавата, като целта е да обхване 12 дестинации, колкото са и месеците в годината, като представи на чуждите туристи 100 туристически обекта в 50 родни общини, посочи министърът на туризма Николина Ангелкова. Проектът ще бъде качен на платформата „Аз обичам България“, която рекламира и 100-те туристически обекти на страната, като целта е да събере възможно най-много мнения.
„Сподели България“ все още е в етап на обсъждане, така че до окончателното му представяне в средата на 2018 година дестинациите може да надхвърлят предварително заложените 12. „А защо не вместо с 12 да се поздравим с 30 дестинации, колкото са дните в един месец“, шеговито добави и министър Порожанов. Според него идеята е изключително добра, защото съчетава туризма с опознаване на традициите и местната кухня.
Маркетолозите са в дълг към родните винопроизводители, чиято продукция не получава достатъчно добра реклама, но с този проект качествените вина биха получили висока оценка чрез чуждите туристи. По думите на изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев България отдавна се е доказала с качествените вина и това се вижда от множеството отличия, получени на световните еноложки конкурси.
Пред бизнес делегация от Китай, кметове на туристически общини и пред туристическия бизнес двамата министри представиха първите 12 дестинации, включени в проекта „Сподели България“. Очаква се те да станат част от в пакетите на българските и чуждестранни туристически агенции.
Първата дестинация е „Долината на река Струма“, където топ обектът ще бъде град Мелник с величествената си природа и великолепните червени вина, съчетани с местната кухня и природните дадености в Югозападна България.
Следва „Долината на река Места“, регионът, заключен между трите уникални планини Рила, Пирин и Родопите, до този момент известни зад граница единствено със ски туризма. Целта е в бъдеще този регион да привлича туристи с местната си кухня. За целта обаче, както посочи и кметът на Банско Георги Икономов, Българската агенция по безопасността на храните трябва да промени стратегията си, за да може местните храни да влязат в ресторантите.
Третата дестинация е „Западна Тракия“, където освен тракийските светини и културното наследство на стария Пловдив, привлекателни за туристите могат да бъдат и множеството бутикови изби, в които се произвеждат изключителни бели и червени вина.
Четвъртата дестинация е „Розовата долина“, където освен с традиционното розопроизводство, туристите ще бъдат запознати и с историята на Панагюрище и Копривщица. Регионът е известен и с множеството ферми под Балкана, наложили се на пазара с качествените си млечни продукти. И тук винопроизводителите са на почит, особено с прословутия „Карловски мискет“, който е емблемата на региона.
Петата дестинация е „Източна Тракия“ с Жеравна и Котел, съхранили българската идентичност, където също се залага на местните специалитети и качествени български вина. Освен със сливенската праскова местните хора могат да се похвалят и с производството на хинап, вид фурма, която вирее само в този регион – около Стара Загора.
Шестата туристическа дестинация е „Сакар“, заключена между реките Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка. И този регион е известен с множеството тракийски светилища, с уникалното си винопроизводство, а също и с отглеждането на традиционния сусум.
Седмата дестинация е „Златия“, обхващата Северозападна България с феномена Белоградчишки скали и красивите гледки на Западния дял на Стара планина. Регионът под връх Ком и около Белоградчик е известен с производството си на ягоди и малини, затова и туризмът може пряко да се съчета с кулинарията и местните специалитети, приготвени от тези плодове. Винарите пък ще защитават местния сорт „Гъмза“, който не отстъпва на новите европейски сортове, смятат организаторите.
Осмата туристическа дестинация е „Мизия“ и обхваща района около Плевен, където се намира единственият на Балканите Музей на виното. В този регион кулинарията залага и на рибните специалитети, широко разпространени около Свищов и Русе.
„Добруджа и Северното Черноморие“ е деветата дестинация, където красивите морски пейзажи умело може да се съчетаят с кулинарните и винени изненади на местните изби. Това е царството на димята, затова и белите вина са на почит в този регион.
Десетата дестинация е "Южното Черноморие", където старите градове Несебър и Созопол са естествен магнит за туристите. В проекта тази дестинация се съчетава перфектно с представянето на традиционните местни бели вина, а също и със сладкото от зелени смокини, специалитет на созополските баби.
Единадесетата дестинация са „Старите столици“ Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, които пък идеално могат да се съчетаят с винения кулинарен бизнес в района на Търговище и Шумен. Винарите там ще изненадат туриста с известния „Осмарски пелин“, както и с пестила, произвеждан единствено тук от стар сорт сливи.
Последната 12-а дестинация е „Източни Родопи“ с района около Хасково, Кърджали и Ивайловград, където освен с величествените природни феномени и древните разкопки при Перперикон изненада за туристите ще бъдат и местните родопски гозби, чудесно гарнирани с фини червени вина.
До средата на 2016 г. двете министерства се очаква да организират 6 кръгли маси в различни региони на страната, като целта е да се даде широк отзвук сред местния бизнес.
