Саксийни растения с “абонамент”

Всяка година давате пари за купуването на нови растения, но през пролетта към старите обитатели на и без това малката тераса задължително се прибавят нови. А през есента, когато нощите станат хладни, не си намираш място от търсенете на решение къде да прибереш многочислените си любимци.
Недостигът на “зимна площ” за саксиите е обективна причина, заради която дори и част от чувствителните на студа саксиени екзотики трябва да се заменят със студоустойчиви дървета и храсти. Между другото в това има и преимущество: благодарение на вечнозелените и листопадни растения с декоративни плодове терасата ще остане красива и в студеното време от годината. Студоустойчивите растения обаче не разкриват красотата си само през студа. През пролетта те са добра компания на луковичните, през лятото те внасят своята лепта в празника на цветовете, а през есента радват очите ни с ярки краски на плодовете и листата си. И още един плюс. За разлика от “стационарните“ лехи в саксиените композиции растенията могат да се комбинират всеки път по различен начин – буквално според настроението!
Може да се каже, че съвременният асортимент от саксиени растения влиза в крак с модата на студоустойчивите растения за тераси и балкони. Старайте се да купувате растения в специализирани магазини и на първо място обръщайте внимание на състоянието на почвата, за която можете да съдите, като извадите растението от саксията: свежият аромат на почвата, която не се изсипва ведната от корените и силно развитата коренова система свидеталстват за доброто качество на посадъчния материал.
Постоянните обитатели на терасата могат да станат всякакви нискорастящи дървета и храсти, чиито корени не се нуждаят от дълбока почва. Няма да сгрешите, ако изберете такива като вечнозелените и затова красиви през цялата година растения, като ниският бор и чимширът. През пролетта особено внимание трябва да обърнвете на рододендронът и азалията, които внасят в това време в саксиената композиция най-изразителните акценти. А за ролята на фаворит в есенната тераса в право може да претендира сребролистният нисък ясен. Декоративната ябълка е привлекателна през по-голяма част от годината: през пролетта тя ни радва с цветове, а през есента – с плодове, които висят на клоните до студовете.

Първата грижа при отглеждането на саксиени растения е изборът на съд: той трябва да бъде здрав и просторен (с височина не по-малко от 50 см). Важно е да помните, че по-малкият обем на саксията, толкова повече растението се нуждае от поливане и подхранване. Дренажният отвор на дъното на саксията и студоустойчивостта на материала, от който е направена саксията, са задължително условие. За студоустойчивите саксиени, както впрочем и за всички други растения, които се отглеждат в контейнери, поливането и подхранването трябва да бъдат редовни. За да се избегне застояването на водата в зоната на корените на дъното на саксията преди засаждането на растенията насипете слой керамзит, за да може излишната вода безпрепятствено да изтича през отвора. Върху дренажният слой се поставя нетъкан материал, който добре пропуска водата и чак след това в саксията се насипва почвата. Контейнерните растения се подхранват със специално разработени за тях торове или пък с такива, които съответстват на вида растение. Най-доброто време за пресаждането на растенията в по-просторни съдове е пролетта.

Не е добре обаче да оставяте растенията без никаква защита през зимата. Особено силно от студа страдат корените, затова саксиите трябва да се завият в материал, който не пропуска студа и да се приближат до стената на къщата. В по-топлите дни растенията се поливат, а вечнозелените, за да се избегне изгарянето се засенчват. При правилни грижи първи на терасата срещат пролетта зимоустойчивите, а в това време топлолюбивите саксиени растения се крият в “зимните си жилища”.

Засаждане
Идеалното време за засаждане на саксиените растения е септември-октомври. Обилното есенно поливане ще помогне на растенията да презимуват добре. Младите растения според ръста трябва да се предасят в саксии с по-голям размер пред пролетта на всеки 2-3 години, а по-старите, които растат вече по-малко интензивно – по-рядко, един път на 4-5 години. При засаждане в старата саксия, запълнена със свеж субстрат за саксиени растения, почвата от корените трябва да се изтръска. Резитбата на корените се прави само при необходимост.

Много фини!
Дребният планински бор Varella и черният бор съхраняват компактната си форма без странична помощ. При необходимо минимално подхранване те могат да растат в обемни кашпи със слабокисел субстрат в продължение на много години. Още по-привлекателни тези щабмови дръвчета стават, ако около ствола им направите композиция от различни растения.

От юни до октомври – през цялото лято и половината от есента без почивка цъфти курилският чай. Какво е по-подходящо от това за открита тераса? Това растение е светлолюбиво и не се бои от преките слънчеви лъчи.

Растят поотделно
Чимширът и декоративната калима в контейнерната композиция са съставили прекрасен дует. Важно е в една саксия с подобно растение да не садите други.

Съвременно средство за придвижване
Дори магнолията, ако съдът позволява, израства до контейнерно растение с внушителни размери. Заедно с подстриганият чимшир тя се е превърнала в преграда за любопитните погледи. Най-тежките саксии могат да се преместят с лекота по терата и в мик те се оказват на друго място, ако снабдите саксиите си с поставка, която е снабдена с колелца.

Сини небеса
В асортимента на цеанотусът за един от най-студоустойчивите се смята цеанотус делилианус, сорт Glorie de Versailles, който е станал фаворит сред саксиените лехи. Неговите сини цветове ще украсяват терасата в края на лятото и през есента, а листата му ще опадат през зимата. Растението се нуждае от зимна защита.

Висок разряд
Дърветата и храстите дълги години ще се справят с ролята на контейнерни, ако създадените за тях условия съотвестват на нуждите им. Листопадната азалия обича полусянка и кисели почви. Най-комфортно и уверено тя се чувства в масивни и устойчиви саксии.

При японците всичко е по мярка
Японският ясен от сорта Dissectum в есенна окраска е истинско произведение на изкуството, дори и ако расте в саксия. Важно: обича шарената сянка, леко подкиселената почва, не понася засушаване и застояване на влагата. Тук той е представен в компанията на рододендрони.

Скромността краси
Върбовидната круша от сорта Pendula се приспособява бързо към променящите се условия и без особени затруднения понася непродължителното засушаване на почвата в саксията. През есента нейните дребни листа с преливащо се сребристо на фона на по-тъмнозеленото дълго остават на клонките.