Великденчето – венецът на пролетта

Щом слънцето стопли земята с пролетната си омара, билката великденче (Veronica оfficinalis L) се показва с цялата си красота. От древността хората го назовават с различни красиви имена: вероника, гергьовденче, разгонка, превара.

Великденчето е многогодишно растение с пълзящо или повдигнато стъбло. Високо до 30 см, листата му са елипсовидни или подобни на обърнато яйце, назъбени, окосмени с къса дръжка. Цветовете са бледосини, събрани в гроздовидни съцветия с четирилистна чашка и четирилистно венче, с две тичинки. Плодът е многосеменна двугнездна кутийка. Цъфти през пролетта и началото на лятото. Многогодишно растение, обича влажните почви. Сади се след пълна зрялост на семената. В диво състояние можете да го срещнете из храсталаците и горите в цялата страна от май до август. Бере се по време на цъфтежа. Пази се на сухо и проветриво място.

Ако решите да култивирате растението, добре е да го отглеждате във вилното си място, защото то обича по-високите места, широтата на пейзажа и много въздух. Предпочита влажните места и се среща до 2000 м надморска височина. Използва се цялата надземна част, която се бере от април до юли. Суши се на сянка или в сушилня. Великденчето е едно от магическите растения и спада към лунните растения.

Дрогата съдържа глюкозида аукубин, етерично масло, дъбилни вещества, органични киселини, смоли и др., които обуславят лечебните му свойства. Има антибактериално въздействие, противовъзпалително и лекува катари на горните дихателни пътища, действа отхрачващо, понижава високото кръвно налягане. Маслен извлек от билката помага против слънчеви изгаряния. Отварата се приготвя така: 1 супена лъжица от билката се залива в 400 мл вряла вода, кисне 3 мин. Прецедено се пие по 100 мл преди ядене три пъти дневно. Билката е отровна и се прилага точно дозата, под контрол на лекар. Не бива да се предозира.