Корените на дърветата са техните чувства

“Погребани” под земята, невидими за света, корените на дърветата не притежават нито красотата на короната, нито изяществото на цветовете, нито сладостта на плодовете. Въпреки това от векове те предизвикват страхопочитание у хората, навлезли са в митовете и легендите. Корените олицетворяват тайнствена сила и мощ, символизират връзката с тъмните сили и подземния свят. Човек също има своите корени, от които черпи духовни сили и вяра. Останал без тях, той ще загине, също като истинското дърво. Защото какво е дърво без корени? Те не само го хранят и поят, но също го държат закотвено към земята. Без корени дървото ще рухне под собствената си тежест. Колкото повече растат корените и проникват в земята, толкова по-силно и непоклатимо става дървото. Здравите корени на дървото, както и при човека, ще спомогнат то да устои на суровата природа, ще допринесат да се превърне в могъщо, красиво и обилно плодоносещо растение.
Ако отворите енциклопедията, ще прочетете, че корените са “подземната част на растението. Основните им функции са да поддържат дървото изправено, да го прикрепват към почвата и да засмукват от нея хранителни вещества, като ги предават на ствола.” Корените растат през целия живот на растението, а формата на кореновата структура зависи от неговия вид. Тя е една при тополата и напълно различна при палмата.

Здравите корени на дърветата
Двусемеделните (почти всички листопадни дървета – плодни, декоративни, и др.) развиват коренов апарат от една централна ос, която се загубва във фазата на зрелост, когато страничните корени се разрастват. Растението разпростира корените си радиално, за да усвои повърхностния слой почва (обикновено между 80 и 100 сантиметра дълбочина), където са концентрирни хранителните вещества и присъства необходимият кислород за живота на корените. Хоризонталната експанзия на корените служи и за “закотвяне” на растението към терена, т.е. да е стабилно и да устоява на екстремните природни условия (силни ветрове, тежък сняг и др.).
Кореновата система може да е осева, клонеста, нишковидна, дълбока или плитка. Корените се разпростира най-малко върху площ, която представлява проекцията на короната на дървото върху терена. Може да намерим корени на ясен до 25 метра и повече от стъблото или на дъб на повече от 30 метра.
При едносемеделните (декоративните граминацеи, палмите и др.) кореновият апарат следва простота на надземната част –характеризира се с т.нар. адвентивни (добавъчни) корени, които произхождат от тъканта на ствола. Поради своята природа адвентивните корени не се разпространяват нашироко в терена и заемат ограничено място.

Красотата на корените
Казват, че корените на дърветата са техните чувства. Изкривените, преплетени и възлести корени се асоциират в Япония със старостта и мъдростта. Особено се ценят оголените корени, които излизат над почвата, и са ”прегърнали“ камъните. Необичайната форма на корените (за предпочитане несиметрична) се търси съзнателно както в японския тип градини, така и при отглеждането на бонзаи. Такива дървета, вкопчени сякаш със сетни сили в скалите, създават усещане за суров планински пейзаж. Те се превръщат в художествен център на композицията.

Природни скулптури
В природата има много примери на дървета със странни корени. Причудливият им вид се дължи не само на особеностите на кореновата система, но и на екстремните почвени условия (недостиг на минерални соли, вода и въздух). В камбоджанския храм Та-пром, върху каменния градеж, е израснало листопадното дърво капок (Ceiba pentandra), което е развило дълги корени, за да достигне терена, обгръщайки старините. То се е сраснало с архитектурния паметник и се е превърнало в негово живо допълнение.
Дърветата от род фикуси (например внушителният Ficus religiosa, Ficus magnolioides) създават връзки между надземната част на растението (ствол и листна корона) и терена, като развиват въздушни (адвентивни) корени. Те се проточват като въжета от короната към земята, сякаш дървото е обкичено с гирлянди от всички страни. В тропичните гори се срещат т. нар. епифити – растения, които растат върху клоните и стеблата на други дървета. Корени им се спускат около дървото, което ги поддържа, и образуват гъста мрежа около него. Щом достигнат земята те се вкореняват, започват да нарастват и се опитват да задушат дървото гостоприемник.
Интересен случай е блатният кипарис (Taxodium disticum), който обитава почви с високо влажностно съдържание (дърветата обичат влажната, но не и подгизналата от вода почва, която е бедна на кислород). Много използван през 19 век за ограждане на изкуствените езерца в пейзажните градини, блатният кипарис формира корени с отрицателен геоцентризъм. Наричат ги пневматофори (буквално “носачи на въздух”), защото във вътрешността им се образуват кухи пространства, които складират въздух, който впоследствие се пренася към корените, потопени във водата. Така растението диша и оцелява във враждебната” водна среда.

Корени “кокили”
Корените-подпори помагат на растението да създаде опорни точки върху терена така, че да гарантират неговата стабилност и хранене. Обикновено се появават, когато почвеният слой е минимален – например при скалист терен, склон. Те приемат вида на пилони – подобни на тези, които поддържат наколните жилища, или наподобяват кокили, на които се е покатерила огромната корона на дървото, за да участва в “горския карнавал”. Този тип корени (добавъчни) са характерни за аномални ситуации, както и при някои тропически дървета. Достигат до 3 метра дължина.

Корените в градината
Познанията за характера на корените на дърветата ще ви помогнат при засаждането и отглеждането им в градината. Корените на повечето плодни дървета не проникват дълбоко в почвата. При ябълките основната маса е обикновено на дълбочина до 50 сантиметра при глинести почви и до 80 сантиметра при черноземни. Крушата е с по-дълбоки корени, а при вишната те се разполагат близо до повърхността.
Широколистните дървета имат по-разклонена коренова система от иглолистните. Растенията с повърхностни корени (елата, тополата, трепетликата и др.) не обичат да прекопавате почвата наоколо. Големите стари дървета с плитки корени са доста неустойчиви на силните ветрове. Засадете ги далеч от къщата, за да не паднат случайно при буря, както и от застланата с плочки алея, защото корените ще нарушат целостта на покритието й.
Най-опасни са дърветата с мощна коренова система (дъб, орех, платан, бял бор и др.) и затова трябва да са засадени на достатъчно разстояние от оградни зидове и темели. Не се препоръчва също засаждането им до басейните и изкуствените езерца, защото корените могат да пробият стените на водоема. Някои видове дървета формират върху корените си подземни пъпки, от които израстват коренови издънки. Избягвайте да ги садите в градината, защото ще трябва да водите непрекъсната борба за премахване на младите издънки, които се появяват в широк радиус около ствола на дървото майка, и то съвсем не на мястото, на което искате да имате дърво.

Паметта на растението
Изследванията на растителната невробиология засега правят първите си крачки. Последните проучвания показват, че растенията имат “памет” и тя вероятно е локализирана на нивото на кореновия апарат. Ученият Пиер Рембо от Националния институт за селскостопански изследвания на Франция е установил, че ако растението бъде подложено на “воден стрес” през първите пет години от живота си, то “запомня” това и като възрастно е способно да преживее по-добре сухите периоди.