Многоцветните мелодии на нежните камбанки

Чуем ли звучното име на тези цветя, във въображението ни зазвъняват приказни мелодии. Те винаги са празнични – на първата пролет, на Великденските камбани, на училищния звънец или за някоя несбъдната наша Коледна мечта. В същност, това са растения, които се използват много отдавна. Още през 1753 г. Карл Линей е описал 41 вида. Сега в род Кампанула (Campanula)вече са включени около 350 вида, разпространени в умерената зона на Северното полукълбо. От тях стотици се използват като декоративни растения. Различават се по продължителност на живота, размерите на стъблото, едрината и баграта на цвета и по други признаци.
Кампанулите са едногодишни, двегодишни и многогодишни. Според това се определя и начинът на отглеждането им. За да правите ясна разлика, условно ще разделим най-често срещаните кампанули на три групи.

Изберете няколко високи и многогодишни

Прасковолистната камбанка (C. persicifolia) развива високи до метър, стройни, разклонени стъбла. Тесните дълги листа наподобяват листата на прасковата, което е повод за наименованието й. Цветовете са бели или сини, едри до 3 см в диаметър и събрани в рехави съцветия. Цъфтежът протича от юни до август. От този вид са създадени много сортове. Оригинални са Grandifora alba и Snowdrivt с едри бели цветове, Telham Beauty със светло сини цветове и Bernice – със кичести сини цветове.

С прасковолистната камбанка се оформят красиви бордюри в дълбочина на мястото, а пред нея се засаждат по-ниски цветя. Подходящи са слънчеви или леко засенчени места. Почвата трябва да не е песъчлива, за да задържа достатъчно вода.
Кичурестата камбанка (C. glomerata) развива дълги до около 60 см и силно разклонени стъбла. Затова растенията се разстилат на широко. За разлика от другите камбанки, цветовете са по-дребни, събрани в сбито съцветие по върховете на разклоненията, изправени нагоре. Сортът Schneeкrone е с бели цветове, а Superba с виолетовосини.

За да се развиват растенията добре, трябва да им се определи слънчево място. Почвата може да е лека и да не задържа излишна влага. Освен за оформяне на бордюри, тази камбанка се използва и за производство на рязан цвят за направа на букети.

Широколистната камбанка (C. latifolia) развива високо до над 1,20 м разклонено стъбло. Приосновните листа са едри, сърцевидни, а разположените по стъблото са по-дребни, продълговатояйцевидни, със заострен връх. Много атрактивни са дългите до 6 см цветове. Появяват се през юни-юли. Сортът Alba е с бели цветове, а Brantwood е с интензивно виолетови. Баграта на цветовете на сорт Gloaming е люлякова.

Предпочитанията на този вид камбанки са мястото да е светло, до полусенчесто. Почвата да е богата на хранителни вещества и да задържа влагата по-продължително време.

Лактифлора (C. lactiflora) е много високо ценен вид, получил името си от млечнобелите цветове, макар днес да са селекционирани много сортове с различна багра. Стройните стъбла достигат дo 1,50 м височина. Цветовете се отварят широко и достигат 3 см в диаметър, събрани по много в разкошно разклоняващо се съцветие. Цъфтежът протича през юни-август. Много оригинален е сорт Loddon Anne с розови цветове, а Prichard е с лавандулово-сини.

Мястото, където се отглеждат растенията, трябва да е полусенчесто, защитено от вятър. Въздухът да е влажен и хладен. Най-подходящи са тежките почви, богати на хранителни вещества и задържащи влага. При необходимост се поставят подпори.

Пирамидалната кампанула (C. pyramidalis) е като гигант сред високите видове. Голяма част от стъблата са заети от плътно покритото с цветове пирамидално съцветие. Камбанките, бели и сини, са дълги от 2 до 4 см. За жалост растенията не са много устойчиви на зимните студове и в някои райони у нас по-подходящо е да се отглеждат като двегодишни.

Всички камбанки с високи стъбла може да се размножават със семена. По-често обаче се предпочита да се разделят коренищата. Подходящи срокове са през есента. Ако не сте успели обаче да сторите това на време, може да опитате през пролетта. Най-често от тях се оформят бордюри, когато разстоянията между растенията трябва да са поне 40 см. В малките дворове може да се оформят групи, дори да се използват като единични растения. С големите си размери винаги въздействат внушително. Ако се наложи се поставят красиви подпорни конструкции. Наесен стъблата трябва да се изрязват.

Кампанула карпатика (C. carpatica) развива къси до около 20 см стъбла. Растенията се разклоняват силни и затова покриват напълно почвата край себе си. Гледката е особено красива през юни-август, когато растенията са отрупани с цветове. Те са плитки, но широки 2-3 см камбанки. Баграта им е различна. При сортовете Blaue Clips и Karpatenkrone тя е светлосиня, а при Kobaltglocke - тъмно виолетова. Сорт Weise Clips е с чисто бели цветове.

Подходящите за карпатската камбанка са слънчевите места. Почвата трябва да е камениста, варовита. От тях може да се оформят бордюри, като растенията се засаждат на преден план. Най-подходящото място за тях обаче са алпинеумите.

Лъжичколистната камбанка, наричана или още миниатюрна (C. cochlearifolia) е с много ниски, до 10-15 см стъбла. Много скоро след засаждането растенията силно се разклоняват като оформят плътен килим от светлозелени, овални, леко назъбени листа. През юни-август този килим е богато украсен от дребните до 1 см дълги камбанки. Популярни сортове са Alba с бели и Coerulea - със сини цветове.

Имайте предвид, че растенията изискват добре огрявани от слънцето места. Почвата трябва да е песъчлива или камениста, за да не задържа излишна вода. Тя трябва да е богата на калций. Това са отлични растения за алпинеуми. Освен това с тях може да се прикрият сухи, неугледни зидове.

Кампанула гарганица (C.garganica) е висока 10-15 см и се разстилат на около 30 см. Върху почвата растенията образуват пухкав килим. От май до септември той е покрит с дребни, звездовидни, сини камбанки. При сорт Hirsuta се акцентува на листата. Те са почти сиви, изглеждат като кадифе.

Растенията предпочитат слънчеви места. Почвата трябва да е лека, пропусклива. Те са чудесен материал за зацветяване на алпинеуми.

Кампанула портеншлагиана (C. portenschlagiana илиC.muralis) на височина достига едва 15 см, но растенията се разстилат, на почти 60 см ширина. Заоблените листа са дълбоко нарязани. Цветовете, дълги 1-2 см, са синьо-виолетови. Периодът на цъфтеж е изключително дълъг – от юни та до падането на първите мразове.

Този вид успява на слънчеви места с песъчлива, пропусклива почва. Той се използва не само за зацветяване на алпинеуми, но също така като почвопокривно растение. Развива се чудесно и в пукнатините на скали и зидове, като оформя красиви стени, с което се обяснява синонима му.

Кампанула пошарскиана (C. poscharskiana) е малко по-висока камбанка, стъблата й може да достигнат 20 см, но коренищата се разклоняват така, че могат да достигнат 90 см на ширина. Килимът, образуван само от няколко растения, е невъобразимо пищен. Листата са светлозелени, нарязани. Цветните камбанки с остри дялове са синьо-лилави. При разцъфтяване се отварят широко, като звездички и достигат почти 2 см в диаметър.

Предпочатаните за този вид са местата със слънчево изложение или полусянката. Почвата е желателнода е песъчливоглинеста. Подходящ е за алпинеуми и най-вече като почвопокривен вид.

Има и само двегодишни

Кампанула медиум (C. medium) е единственият вид от двегодишните, който се отглежда у нас. Нарича се така, понеже по отношение на размерите заема преходно положение между високите и ниски видове. През първата година растенията образуват розетка от голям брой ланцетовидни, 15-20 см дълги, с назъбена периферия и неизмръзващи през зимата листа. Стъблото се развива на втората година и достига около 50-60 см. Цветовете са много красиви дълбоки, големи камбанки, които достигат 5-8 см дължина. Има сортове с бели сини и розови цветове. В по-топлите райони у нас цъфтежът започва през юни, а в по-студените – през юли.

Двегодишните камбанки не са взискателни към почвата, но цъфтят обилно, ако тя е богата на хранителни вещества и задържа влага. Те се размножават чрез семена. За производство на разсад се засяват през юли или август в рохкава, много фино обработена почва. През септември или октомври младите растения се засаждат на постоянно място на разстояние 35-40 см едно от друго. Най-внушително е въздействието на оформените групи, но са красиви и отделни екземпляри на зелен тревен фон.

Някои предпочитат саксията

Това е група от разллични видове камбанки, които не понасят зимните студове и затова се отглеждат като стайни растения.
Най-широко е застъпен видът
Равнолистна камбанка (C. isophylla) е най-широко отглеждания вид от тази група. Развива крехко, силно разклоняващо се и падащо стъбло, осеяно с множество светлозелени, лъскави, леко назъбени листенца. Голямата прелест на растенията са цветове. При разтваряне тези камбанки изглеждат като петолъчни звездички, което е дало повод за синонимите “витлеемска звезда” и “падаща звезда”. В периода на цъфтеж обилно покриват цялото растение. То е така гиздаво окичено, че белите сортове наричат “булка”, а сините – “младоженец”.

Освен приказната красота, тази кампанула има и ценното качество, че както изисква много светлина, така понася преките слънчеви лъчи и сухия въздух. Това улеснява отглеждането. Тогава растенията се нуждаят от много хранителни вещества. Подхранвайте с разтворени във вода минерални торове – 1 г за 1 л вода. Обилният цъфтеж настъпва през лятото. Тогава подхранването може да се повтори няколко пъти. Поливайте редовно.Напролет растението се прехвърля в нова саксия № 9-11, като се подменя почвената смес. Тя се съставя от чимовка, листовка и пясък в съотношение 3:3:1.Старите екземпляри може да бъдат разделени на няколко.

Кампанула лонгистила (C. longistyla) е най-последната мода сред стайните кампанули и през последните години много се отглежда в Холандия. По природа растенията са двегодишни, но се отглеждат само една година. Оформят плътна туфа от ниски, изправени стъбла. Камбанките са удължени, плътно наредени по стъблото. Растенията цъфтят обилно около един месец. За да се удължи периодът на декоративност, изсъхналите цветове трябва да се събират. Предлага се сорта Isabella Blue, който е с наситена синя багра.

Мястото на саксията трябва да е светло, но да не се огрява пряко от слънцето. Почвената смеска да е лека, постоянно умерено влажна. Оптималната температура е около 20С. Растенията се размтножават предимно със семена.