Маслината може да ви радва с цвят и в миниатюрни форми

Маслината (Olea europaea) е от предпочитаните и сравнително лесни за отглеждане като бонсаи дървета. Набръчканата кора, интересната форма на ствола и клоните и зелените плодове я правят изключително декоративна. Малкото маслиново дръвче внася късче средиземноморски пейзаж в студените зимни дни в градското жилище.
Несъмнено маслината е най-големият дълголетник сред културните растения – в естествени условия някои дървета живеят повече от 1000 години. Произхождаща от Средиземноморието, тя обича светлината и е устойчива на горещина и суша, но понася с лекота и силните ветрове, минусовите температури, бедната почва. Маслиновите дървета достигат 10-15 м височина, с възрастта стволът им се покрива с интересна сиво-зелена кора и се изкривява в най-причудливи форми. Листата са тъмнозелени отгоре и сребристосиви отдолу, твърди, в състояние да запазят влагата дълго време. Малките бели цветчета са ароматни, събрани в съцветия. Плодовете отначало са зелени, с узряването стават тъмновиолетови. Непретенциозна и щедра, маслината е дървото, на което човекът винаги ще остане длъжник.

Бонсаят маслина е светлолюбив, но може да расте и на полусянка. За да се развива успешно, е добре през лятото да се изнася на открито (на балкона или на двора). През зимата се внася в светло неотоплявано помещение. Оптималната температура е в границите на 2-20С, най-добре 5-10С.
Подходящият субстрат за засаждане е смес от глинеста почва, хумус и парченца камъни (може и едрозърнест пясък), могат да се използват и други почвени смеси за бонсаи. Важното е почвата да пропуска леко вода и въздух. Пресажда се веднъж на 2-3 години, най-добре през пролетта, тогава се подрязват леко и коренчетата.

За оформянето на своя бонсай използвайте подрязване на клонките (не по-често от 2-3 пъти в годината) и привръзване. Имайте предвид, че следите на мястото за завръзването ще останат дълго по кората на дръвчето, така че действайте внимателно.
Полива се умерено, при просъхване на почвата. През зимата е много важно да се пази от преполиване. В случай че все пак се налага да зимува в отоплявано помещение, растението ще се нуждае от повече вода, но винаги се придържайте към правилото, че е по-добре по-суха почва, отколкото преовляжняване.
От пролетта до есента се подхранва на всеки две седмици с торове за бонсаи. През зимата подхранването става веднъж месечно, а в случай че растението зимува при температура под 10С, подхранването се спира до пролетта.
Дори като бонсай, маслината е устойчива на болести и неприятели. Най-опасни за нея са паяжинообразуващите акари. Те се забелязват трудно, видими са по-скоро последствията – листата се деформират, започват да опадат, и се оплитат в паяжина. Борбата с вредителите трябва да се води своевременно с подходящи препарати от аграрната аптека.