Атлаският кедър понася замърсявания, хималайският се нуждае от топлина

По крайбрежието на морето и в по-топлите места у нас могат да се видят три вида кедри, които принадлежат към род Cedrus от сем. Борови. Те са високи до 40 м, вечнозелени дървета, с широко разперена конусовидна корона, която при старите растения придобива неправилна форма. Кората на младите стъбла е тъмносива и гладка, а на старите се напуква плочковидно. Кедрите са светлолюбиви и сравнително бързорастящи дървесни видове, невзискателни към плодородието и влажността на почвата.
Ливанският кедър (Cedrus libanitica) е с произход от Мала Азия. В млада възраст короната е широко конусовидна, а по-късно става чадъреста поради силното нарастване на страничните разклонения. Кората е сиво-черна и при по-старите дървета силно се напуква. Иглите са дълги до 3-5 см, тъмнозелени, много твърди и със заострен връх. Младите клонки са голи или леко окосмени. Шишарките са изправени, бъчвообразни, светлокафяви. Семето е дълго, снабдено с полуветриловидно тънко, ципесто, светлокафяво крилце. Шишарките се разпадат от върха към основата. Видът има две форми- зеленосиня и плачещата.
Атлаският кедър (Cedrus atlantica) образува обширни насаждения в Атласките планини на Северозападна Африка. Короната е сребристо-сива, прозрачна и широко конусовидна, а по-късно придобива неправилна форма. Младите клонки са гъсто окосмени, а иглите са дълги до 2,5 см, гълъбово-сиви до сребристо-сиви. Шишарките са цилиндрично яйцевидни, светлокафяви. През пролетта се разлиства по-късно от ливанския кедър и в млада възраст е по-издръжлив на ниските температури. Понася добре замърсения въздух. Атлаският кедър се развива добре при нашите условия и се препоръчва за озеленяване на терени с продължителни летни засушавания и бедни, сухи и варовити почви. Познати са високодекоративните форми: синьосребриста, синьосребриста – плачеща и пирамидална.
Хималайският кедър (Cedrus deodara) се срещя по Югозападните склонове на Хималаите между 1100 и 3000 м н.в върху гранитни и варовити терени. Достига до 50 м височина. Короната е широко конусовидна с увиснали накрая клони. Младите клони са гъсто окосмени, иглите са дълги до 5 см, светло до гълъбово сребристозелени. Шишарките са яйцевидно продълговати. Семената са белезникави със светлокафяво крилце. Развива плоска коренова система и за разлика от другите кедри често страда от въздушни течения. Този вид в млада възраст е по-влаголюбив и по-чувствителен към ниските температури. Отначало расте по-бавно, но по-късно надминава събратята си по височина. Не трябва да се сади на тежки сбити почви.
Подходящ вид за единични и групови засаждания в по-топлите и защитени места в страната. Особенно ценни са формите: сребриста, изправено стреловидна и плачеща.