Цветята в историята на човечеството

Изкуството да се украсяват с живи цветя, листа, клонки, плодове и други декоративни материали празнични шествия, дрехи, интериор има многовековна история. За това свидетелстват запазените от миналото образци на приложното и декоративното изкуство, архитиктурата, живописта, поезията.
Архоеологическите находки, потвърждаващи използването на цветята от човека, се отнасят към бронзовата епоха. Един от най-древните съдове, който е използван за цветя, се отнася към средата на бронзовия век. Неговата масивна основа завършва с шест отвора с изящна форма, в които са се поставяли цветя. Формите на използване на цветята с били много разнообразни. Първоначално, когато за украшения широко приложение са имали природните материали (рога, пера, раковини, зъби на животни), нерядко са се използвали и отделни клонки, цветове, листа.
В Древен Египет цветята са се използвали за украсяване на храмове и дворци при организиране на културни обреди. С клонки от различни растения са украсявали и статуите на боговете в древността. В началото за украса са служили само отделни цветове. Пред изображенията на боговете например са поставяли лотос. Този обичай и до днес се е съхранил в будистките храмове. На големи празненства жените са носели цветя в ръцете си. Даже вазите, които са украсявали домовете не египтяните, са имали не едно отверстие за букети, както сегашните, както е много малки отвори, където са се слагали отделни стръкове цветя. В последствие започват да ги групират във венци, букети, гирлянди от слез, шафран, листенца лотос. Понякога растенията са се съхранявали задълго, като някои от тях са били откривани след хиляди години.
Когато английският учен Х. Картер през 1929 г. отваря гробницата на Тутанкамон, то учените са били потресени не от многобройните украшения, а от скромния венец от цветя, положен на гърдите му от неговата съпруга. Венецът бил така добре съхранен, че е можело да се определят цветята в него: метличина, плодове от мак, черно куче грозде и плодове от мандрагора – „ябълката на любовта”. На египетски стенопис от XXV в. пр. н.е. е изобразен съд с натопени в него лотоси. Намерена е също древноегипетска ваза от XXIV – XXIII в. пр. н.е., която освен основния отвор има още четири, разположени симетрично по тялото й.
На територията на древна Месопотамия е намерен уникален паметник на архитектурата, построен от шумерски майстори. Той представлявал огромно съоръжение от три рзлични по размер призми, разположени една до друга. На образуващите се тераси е била насипана земя, в която са се отглеждали дървета и цветя (първите изкуствени градини, създадени 1400 години преди знаменитите Вавилонски градини). Още по това време с помощта на цветята са се изразявали различни чувства. А някои Египетски богове са имали облика на растения: например бог Нефертум е бил изобразяван във вид на лотос. Цветята са били широко разпространени и в Древна Гърция и Древен Рим. Аристофан споменава за градини, в които са цъфтяли рози и теменужки през зимата на открито на слънчеви поляни.
В много страни цветята и дърветата отдавна са служили като своеобразни символи. Например в Древна Гърция статуята на върховния бог Зевс е била украсявана с дъбови клонки- символ на силата, а статуята на бога на морето – Посейдон – с клонки от крайбрежен бор, Афродита (богинята на красотата и любовта) – с клонки от мирта, Ерос (богът на любовта)- с рози, Нике (богинята на победата) - с палмови клонки, Аполон (богът на слънцето) – с клонки от лаврово дърво, символ на почести и слава, Атина (богинята на мъдростта, знанието, изкуството и занаятите)- с маслинови клонки, олицетворяващи мир. Тези символи са играли голяма роля в религиозните обряди и празници. В Гърция е съществувал обичай да се поднасят венци от маслинови и лаврови клонки на пълководците, на победители в спортни състезания, на знаменити поети, певци, оратори. Древните гърци са обичали венците. Те са ги използвали за украса на сватби и празненства, носели са ги в Новогодишната нощ, както и през пролетта - в чест на богинята Флора, считаща се за богиня на пробуждането на природата. Много известно е било и изкуството на плетенето на венците. На особена почит са били художниците, които проявявали добър вкус при избора и разположението на използваните за венци цветя, листа, клони.
Култовите обряди на древните гърци и римляни са изисквали различни цветни композиции. В тези далечни времена с особена почит се е използвала розата. В Древна Гърция са я считали за символ на любовта, мълчанието и акуратността. Сафо е наричала розата царица на цветята. С розови листенца са засипвали пътя на победителите, а с венци от рози са закичвали войните, колесниците им и посрещачите им. В Древен Рим тя е била още и символ на храбростта. Птрвоначално розата е служила за своеобразен орден, с който са награждавали за геройство, а всеки, който самоволно се закичва с рози е бил наказван с тъмничен затвор.
По-нататък във времето на разпадане на робовладелския строй, култът към розата придобива изключителни, едва ли не уродливи форми. По време на пирове подът на двореца е бил застилан с розови листенца, покрити с тънка мрежа. Главите на пируващите са украсявали с венци от рози, стените и колоните на двореца – с гирлянди, а от купола се е изливал дъжд от розови листенца, във фонтана е имало розова вода. Пировете се превръщали в оргии.
През IV в. след Хр. с разпространяването и утвърждаването на християнството обявяват розата за символ на римското блудство и мерзост, нечестивост и греховност и повсеместно започват да я унищожават. Едва през XIII в., когато граф Тибо VI, връщайки се от кръстоносен поход донася малка кичеста роза, тя отново започва своето победно шествие из континента. В резултат на това на църквата не й остава друго освен да признае нейния „божествен произход”.
В Палмира през I – II в. при оформянето на интериора са се използвали моделирани обемни цветя и капаци, инкрустирани с цветя. В декора широко приложение намира изображението на лоза с детайлно изработени листа и гроздове. През III – IV в. икономическият и културният център на Римската империя се премества на изток. На територията на днешна Сирия започва интензивно строителство. Появява се вила Константина в Дафне, в която се създават прекрасни мозайки. На тях са изобразени растителни композиции във вази, от които сякаш израстват женски фигури, символизиращи годишните времена. Бордюрът е изпълнен във вид на пищни, свободно висящи клони с акантови листа. От VIII – IX век са сребърните делви от Средна Азия или Източен Иран. Те са интересни с това, че позволяват да се проследи зараждането на цветните композиции. На тялото на делвите са отпечатани цветни композиции от четири елемента, разположени на различна височина, а стеблата имат красиви извивки. По време на Средновековиетоцветята са се използвали главно за украса на църковния интериор и са се отглеждали основно в манастирските градини за тази цел.
Символиката на цветята придобива религиозно значение. Най-разпространените сред цветята става бялата лилия – символ на чистотата и непорочността, считаща се за цветето на Дева Мария, и ирисът – знак на страдание и болка; червено-оранжевите лилии символизирали кръвта на Христос, аквилегията – светия дух. Жените на селските празници закичвали на корсажа си малки букети, главно от билки: мента, седефче, резене, лавандула, босилек, мащерка.
Особено място в културната история заема древното уникално изкуство за аранжиране на цветята в Япония – икебаната. В Европа, както и на другите континенти, са съществували свои традиции в използването на цветята за празнична украса.