Законите, които ръководят зеления дизайн

Какви правила трябва да съблюдавате, за да не се превърне вашият участък в хаотично разположени елементи или неудачно свързани части? Какви закони и прийоми трябва да спазвате, ако искате да сте дизайнер, който работи с природни материали?

Пет главни елементи
Естественият ландшафт се формира на базата на пет основни компонента, които са тясно свързани един с друг: земя, вода, въздух, растителност и животински свят. Ние знаем, че на земята са останали много малко ъгълчета, където ландшафтът е съхранил своя естествен вид – болшинството ландшафтни зони са създадени от човека. Съвременните вилни извънградски зони също са негово дело. Затова градинарите, създавайки нов облик на природата, трябва да използват законите на ландшафтната архитектура. Те са закони на хармонията и красотата, закони на самата природа.

Композицията да е приятна за очите
Под композиция се разбира разположението на различните форми в пространството в съчетания, които създават хармонично единство. Когато разполагаме растенията и съоръженията в градината, ние трябва да ги поставим в такова съотношение, каквото би било приятно за очите. Взаимовръзката между пространството, плоскостите и обемите се изразяват чрез обемно-пространствената композиция и основана на общите закономерности на ландшафта на малката градина.
При решаването на композиционните задачи трябва да имате предвид свойствата, които са характерни за пространствените форми. Тук влизат геометричните видове форми, големината им, масата, фактурата, положението в пространството, цвета и осветеността.

Съотношение между геометрични форми
Обърнете внимание на характерните обемни форми на короните на дърветата от различните видове. Те могат да бъдат топчести, конуси, параболични. В сравнение с тях ниските лехи изглеждат като плоскости (плоски форми). Към линейните форми, които задължително присъстват в много елементи на градината, принадлежат пътечките, бордюрите, оградите в градината.
Съставяйки групи от дървета и храсти, ние често използваме контрастът между техните форми (високи-ниски, големи-малки, пирамидални- топчести). В малките градини се използват прави пътеки, а геометрично правилните лехи се съчетават с кръгли очертания. Ясно очертаните граници на участъка се свързват със свободните, меки линии на басейна. При оформлението на малка градина най-добре е да се спрете на една плоска форма, тъй като чувството за хармония възниква благодарение на простотата и повторяемостта на основния рисунък.
Разнообразието достига различна големина на формата. Така например, кръглата площадка за почивка може да се направи в центъра на такава кръгла морава, не по-малко интересна обаче може да се окаже композицията от площадка с квадратна или правоъгълна форма. Геометричните форми ще изиграят своята роля само в случай, че се забелязват отчетливо. Композицията трябва да има ефектен център. Това може да бъде специално подрязано дърво, цветя в сандъче или ваза, скулптура или фонтанче. Подстриганите дървета и храсти се нареждат по ъглите на лехите, и на края на пътечките, където те подчертават точността на геометричните форми.

Как си влияят формите по фактура
Под фактура се разбира характера на повърхността на предметите. В ландшафтия дизайн се има предвид фактурата на растителността – дървета, храсти, повърхността на моравата и лехите, и материалите, от които са направени стълбите и оградите. Ако става дума за дървета, то тук най-важни по фактура са короните, заедно със силуетът и структурата им. Тук се отделят следните типове: груба (дъб), средна (липа), тънка (ива, бреза).

Цветът според сезоните
Трябва да имате предвид сезонните и възрастовите изменения в цвета на растенията, общата цветова гама на пейзажа, колорита на лехите. През пролетта, лятото и есента окраската на дърветата се определя от цвета на листата, клонките, стволовете, цветовете и плодовете, а през зимата тонът се задава от окраската на клонките и стволовете.
През цялата година значително място в колорита на пейзажа заемат вечнозелените растения: ели, борове, хвойни. За основен фон на дърветата и цветните растения служат моравите, които от април до септември варират в оттенъка на зеления си цвят: от топли до студени тонове.
В природата безкрайни и постоянно се сменя окраската на растенията, в общият колорит на градината участва и цвета на повърхността на почвата: черната почва или моравата, пътечките и площадките, цветът на небето, в това чисто и отражението във водата, и разбира се, цветът на дома, допълнителните постройки, градинските мебели.
Много е важно в градината да не се създава впечатление за излишна пъстрота, хаос в краските. Цветните комбинации могат да се приемат по различен начин. А основното правило, по което те се комбинират е или на базата на контраста, или като съчетание на оттенъците на един цвят. Цветната палитра в градината наброява повече от 130 оттенъка, а общият колорит на градината не се мени три пъти в годината, а не по-малко от девет пъти:
1. В ранна пролет общият колорит на парка е сиво-черен;
2. през пролетта преобладават пурпурните, жълто-зелените тонове със слаба наситеност и светлина;
3. в края на пролетта растенията се украсяват в нежни зелени тонове;
4. в началото на лятото преобладават наситените зелени краски;
5. в края и втората половина на лятото градината се характеризира с тъмнозелени тонове;
6. през есента преобладават жълтите, червените тонове с различна наситеност;
7. в късна есен насажденията имат сиво-кафяв цвят;
8. дойде ли началото на зимата тоновете в градината са синьо-виолетови, сиви;
9. във втората половина на зимата колоритът е тъмносив.

Стените в градината
Важна е и окраската на дома, особено от коя гледна точна ще наблюдавате своята градина. Градинският дизайн трябва да хармонира с дизайна на интериора. Цветният фон може да повтори общия тон на зеления цвят в стените на стаята или пък да въведе ярки краски. Например, цветът на мебелите може да повтори гамата на цъфтящите в градината растения. Така например, сиво-зелените листа на тревите могат да се повторят в общия тон на тапетите, но при това повторение трябва да внесете цветни акценти – ярките възглавници на дивана, завесите на прозорците.
Виолетовата гама в тапицерията на мебелите в стаята ще повторят цъфтящите флоксове, а жълтите завеси ще отговарят за златистият блясък в цветовете на форзицията зад прозореца.
Цветът на оградата в градината, покритията на пътечките и площадките трябва да бъдат включени в общата цветове гама в градината, а не да я разделят, както често се случва.

Три правила за цветната хармония
В практиката на съвременния ландшафтен дизайн се използват три основни правила в цветната хармония, които ще ви помогнат да си направите композиция от растения:
1. Всеки цвят на фона на контрастния се възприемат като по-наситени, съчетанието на контрастните цветове позволява да повишите общата наситеност на рисунъка.
2. При съчетанието на някои цветове се намалява чувството за тяхната наситеност, при това колкото се разполагат по-близо цветовете в цветната палитра, толкова по-често се случва това впечатление.
3. Контрастът е толкова по-силен, колкото е по-голямо различието в светлината и наситеността.
Контрастите могат да бъдат цветови (съчетание на различните тонове при равна яркост) и ярки (съчетание на различна яркост, равна по цветност). Цветовете, които са диаметрално противоположни в цветния спектър, са контрастни. Контрастът се използва широко в практиката за усилване на всяка наситеност на цвета. На червения фон оранжевият цвят изглежда като жълт, жълтият – зеленее, а зеленият засинява. На яркозелен фон червеният и синият цвят придобиват виолетов оттенък, жълтият става по-близо до оранжевият. Сред хармоничните цветове съчетания обаче съществуват и дисхармонични. Нехармонични са съчетанията, като червения и виолетовия, синия и зеления, червения и оранжевия. Нехармоничните цветове трябва да се неутрализират. Затова на границата на съчетанието на цветовете се поставят белият, сивия, сребристият и рядко – черният.

Светлината
Изкуственото осветление вечер и през нощта по своя характер е близко до театралните прийоми. През нощта осветлението създава ефектно редуване на светлината и сянката, осветява мозайката на листата, рисунъка на клонките, преобразува листата, моравата, цветните лехи, освен това се получават по-големи възможности за цветни контрасти.
На участъка трябва да определите дължината и посоката на сянката, падаща от предметите в рамките на деня, за да знаете колко е засенчен участъкът. С помощта на тази информация можете да си направите план на падащата сянка от дърветата и зданията.
Благодарение на тези чертежи можете да определите контурите, разположението и размерите на осветените участъци и тяхното разположение в рамките на деня. При ярко слънце различните цветове стават по-топли, особено червеното и оранжевото. С настъпването на сумрак пък червеният увяхва и посивява, а белият става по-активен.